Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Почакай. Идвам с теб. — Хелън се отдръпна от стареца. — Нищо не ме задържа тук, а и Джеймс сигурно е някъде там.
— Ти!
Резкият тон накара и трите да замръзнат на място и да се обърнат.
Етън сочеше с кльощавия си пръст към Джени.
— Дете на Сатаната. Дяволско изчадие. Знам коя си ти — знам всичко за теб. Заслужаваш да гориш в ада заедно с твоята скъпа Чаринга.
Джени чу как Даян се задъхва от гняв, усети пръстите й върху ръката си, но беше вцепенена от ужас, докато гледаше как старецът се изправя от инвалидната количка.
— Знам истинската ти самоличност, Дженифър Макколи. Чаринга не може да скрие нищо от мен. Отдавна те чакам да се върнеш.
Лудостта, която се четеше в очите му, му даваше сила. Той тръгна към нея, като влачеше крака по пода, протегнатата му ръка се тресеше от ярост.
— Сега дано Сатаната се радва на компанията ти. Гори в ада заедно с майка си.
Джени потръпна, когато ръката му се впи в нейната. Тя отстъпи крачка назад — после още една, хипнотизирана от налудничавия му поглед, почти безпомощна пред омразата, излъчваща се от цялото му същество.
Етън се строполи в краката й, главата му тупна глухо на дървения под. Тялото му се претърколи по гръб и той оголи дългите си, жълти зъби.
— Ти ме предаде, Мери. Открадна това, което ми принадлежеше. — В следващия момент той вече не помръдваше.
Тишината се проточи до безкрайност. Трите го гледаха втренчено и Джени се почуди как Мери изобщо е могла да обича подобен човек. Навярно обстоятелствата са го направили такъв. Ако баща му не е бил толкова алчен, можело е да останат заедно и да им бъдат спестени ужасните последствия.
— Съжалявам, Джени. Ужасно съжалявам. — Хелън стоеше безпомощно над жалките останки на Етън Скуайърс. — Сигурно е знаел през цялото време. Но как? Кой би могъл да му каже?
Джени мислеше усилено.
— Ходил ли е Етън в Чаринга в периода между смъртта на Фин и моето завръщане?
Хелън мачкаше нервно една носна кърпичка.
— Преди години той ходи два-три пъти до там — потвърди замислено. — Спомням си, че Джеймс казваше, че не му харесва начина, по който баща му си пъха носа в Чаринга и взема разни неща.
Джени заобиколи безжизненото тяло на Етън и хвана треперещите ръце на приятелката си.
— Помисли, Хелън. Какво точно е взел?
В сините очи на Хелън блесна искрица на просветление.
— Джеймс каза, че е взел един стар сандък, но след като го държал с години в кабинета си, наредил да го върнат.
— Дневниците бяха в сандъка, Хелън. Ето как е научил. Мога да се обзаложа на всичко, че той е върнал сандъка, точно преди Питър да открие връзката ми с Чаринга.
Хелън я погледна ужасено.
— Искал е ти да ги прочетеш? — каза задъхано Хелън.
Джени кимна.
— Знаел е, че когато разбера всичко, Чаринга никога няма да бъде негова. Това е бил последният му злобен жест.
— Мили боже. Как може някой да бъде толкова зъл? Само че как е успял да остане в течение на това, което става в Чаринга? Та той не е напускал Караджонг от години — намръщи се Хелън и изведнъж закри устата си с длан. — Андрю. Андрю е шпионирал за него.
— Не можем да сме сигурни в това — отвърна решително Джени. — Но ни най-малко няма да се изненадам, ако е така.
Тя погледна през прозореца. Небето беше притъмняло и предвещаваше буря.
— Сега искам само да се върна при Брет и Чаринга. Идвате ли с мен?
Хелън кимна. Без да поглеждат към тялото на пода, жените напуснаха къщата.
Дневната светлина угасна. Мъжете бяха изтощени, но бушуващият огън не преставаше. Небето не можеше да се види, а земята беше осветена от зловещото оранжево сияние на пламъците, надвиснали над Чаринга. Бяха откарали стадото и всички животни от Чаринга край езерата в подножието на Тжаринга. Там дърветата бяха зелени и земята бе влажна от подземните извори. Така се надяваха да спасят поне животните.
Отвсякъде пристигаха пожарни коли, но водата беше оскъдна и скоро помпите пресъхнаха. Пожарникарите продължиха да се борят с огъня с чували от зебло, клони и всичко, което им попаднеше под ръка.
Независимо от усилията им огънят напредваше през ливадите право към къщата.
Малкото гробище и зеленчуковата градина бяха изпотъпкани от крака, които бързаха да отсекат дърветата и да прочистят земята от храсталаците. Черпеха с кофи вода от потока и поливаха сухите дървени стени. Пламъците продължаваха да пълзят.