Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Ей! Защо е заключена тази врата?! Ставай всички, по дяволите! Не ми пука дали сте голи, или сте в кенефа! Веднага!
Карис дръпна рязко вратата, изведнъж нащрек и забравила сълзите.
— Какво става?
Стражеви капитан Кинжала я погледна. Наметалото ѝ не покриваше долната риза, не скриваше грима ѝ, парфюма ѝ, прическата ѝ, подпухналите ѝ от плач очи. Поколеба се само за миг, докато овладее изненадата си, и реши, че каквото и да е, може да почака.
— Тревога, Карис! На горния етаж, веднага! Някакво момиче току-що излетяло от терасата на Призмата. Мъртва е. Смятаме, че той я е хвърлил.
Взрян в луната, Гавин бавно притегли от бледата ѝ светлина. Планът му беше прост — да сътвори въже, да го спусне от прозореца и да ги накара да си помислят, че е избягал.
Но вече не можеше да притегля зелено и синьо. Да направи въже бе невъзможно. Облегна се на рамката на вратата и преглътна с усилие. Никога не му се беше налагало да разсъждава по този начин. Най-простият отговор винаги се беше оказвал най-добрият. С всички цветове в палитрата си трябваше просто да избере най-добрите материали за работата. Сега… сега беше като някой обикновен притеглящ, опитващ се да реши проблем с ограничен брой цветове. Беше съвсем друг начин на мислене. Мразеше го.
Докато превърташе проблема в главата си, извади чисти дрехи и се облече. Сигурно можеше да притегли жълта верига, но това щеше да породи въпроса защо е избрал да притегли само жълто, което беше по-трудно и времеемко. Подобни въпроси можеше да се окажат по-опасни от убиването на дъщерята на могъщ благородник.
Изтласка тези мисли от ума си. Нямаше време.
Просто един отворен прозорец и…
И в този момент видя искрящите наметала в килера си. Метна си по-голямото. Знаеше, че яката е важна, така че я вдигна и я стегна плътно. Мразеше да има разни неща около врата си, а от вътрешната страна имаше студени метални ръбове, които се впиваха неприятно в кожата му.
Пристъпи пред едно от огледалата. Все още беше много видим. Загърна наметалото около себе си. Все още — видим. Затвори очи и си представи, че е невидим, наложи го, пожела го, закопня страстно за него. Отвори едното си око. Пак си беше видим.
На вратата се почука. Гавин притегли инстинктивно, за да се защити.
Сякаш ками се забиха във врата му от двете страни. Нещо като огнена пелена се изстреля нагоре и надолу по тялото му: нажежени бузи, пламнал череп, пламнали мишци, пламнали крака. След това зноят премина и остави след себе си гъдел, а гъделът се превърна леко боцкане, като в болен зъб след глътка студено.
Погледна в огледалото… и видя през себе си. Лицето му се виждаше, както и шията му, където наметалото не беше напълно затворено. Яката беше забила във врата му две игли. Гавин придърпа наметалото, за да го затвори напълно, и откри, че в тъканта има скрити кукички, за да го държат затворено дори над лицето му. Останаха само очите му. Останалото от него беше станало прозрачно… не съвсем прозрачно, но все едно да гледаш през мръсен прозорец. На приглушена светлина щеше да е повече от приемливо. Ако останеше неподвижно до стена, щеше да е съвършено. Но щеше лесно да бъде забелязан при бързо движение на силна светлина.
По-силно чукане.
— Сър, моля, отворете!
Гавин наведе глава, за да види дали може да скрие очите си под качулката и така да стане относително съвсем невидим. Когато го направи, не можеше повече да види нищо. Чернилка, толкова тъмна, че събуди в него дълбок страх.
Значи, ако се окажеше подложен на щателен оглед, трябваше да се направи на напълно сляп, за да е напълно невидим. Чудесно? Ужасяващо.
Прозорецът беше отворен. Гавин застана до стената до вратата.
— Лорд Призма — извика командир Железни. — Идваме да ви отведем на заседание на Спектъра. Моля, отворете вратата.
„Благодаря за предупреждението, приятелю.“
След миг черногвардейците отвориха вратата. Имаха ключове, разбира се. Железни вкара вътре шестима мъже и им нареди:
— Проверете терасата.
Гавин се шмугна през отворената врата точно зад тях. Наметалото запърха около крака му от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец. Но никой не видя нищо. Излезе в коридора и вместо да тръгне към асансьора, пое в обратната посока и стигна до стълбите за покрива. Открехна леко вратата, справи се с новия напор на вятъра и бързо се измъкна навън.
Все още имаше няколко часа до разсъмване. Гавин седна на една пейка, която не се виждаше откъм вратата. Трябваше да разбере колко са се влошили нещата, преди да предприеме каквото и да било. Но да седи и да мисли тук беше опасно.