Разгромът

Младите господари! Мая проследи с поглед как Харука дойде и уми краката на момчетата. Видя тяхната самоувереност и високомерие, видя любовта и уважението, което успяваха да внушат без всякакво усилие у всички жени около себе си.

Хана погъделичка бебето, с което го накара да се сгърчи и да се засмее. Майка й и леля й си размениха погледи, изпълнени с любов и съучастничество.

— Нали ти казах — рече Хана. — Нищо не може да се сравни с това да си имаш син.

— Така е — съгласи се Каеде. — Не знаех, че мога да се чувствам по такъв начин — тя притисна бебето до гърдите си с изражение на безмерна любов.

Мая усети такава омраза, каквато не бе изпитвала през целия си живот, сякаш сърцето й се бе пръснало и кръвта й я бе заляла с разтопена стомана. „Какво да правя? — запита се. — Трябва да се опитам да видя мама насаме. Дали ще ме изслуша? Или да се върна при Мики? Да отида в крепостта при владетеля Ендо? Не, първо трябва да се видя с мама. Но Хана не бива да усети, че съм тук.“

Тя изчака спотаена в градината, докато се смрачи. Над потока затанцуваха светулки, а къщата се освети от запалените вътре лампи. Усети аромата на храната, отнесена в стаята на горния етаж, чу момчетата да си говорят и да се хвалят, докато се хранеха. После младите прислужнички отнесоха подносите в кухнята и приготвиха постелите. Момчетата си легнаха в задната част на къщата, където се прибираха и прислужничките, след като си свършеха работата за деня. Хана и Каеде щяха да спят в помещението на горния етаж заедно с бебето.

Щом къщата утихна, Мая събра смелост да влезе вътре. Прекоси славеевия под без всякакво усилие, тъй като го познаваше, откакто се помнеше. Качи се на пръсти по стълбите и видя, че майка й храни детето; то сучеше жадно и силно, докато клепачите му взеха да трепкат и да се затварят. Мая усети нечие присъствие до себе си. Хвърли поглед встрани и видя жената призрак, Юсецу, която в света на живите се бе казвала Муто Юки. Вече не носеше наметалото с качулка, а бе облечена така, както Мая я бе видяла първия път — в белите одежди на мъртвите, бели като плътта й. Дъхът й бе студен и миришеше на пръст, тя се взираше в майката и детето, а на лицето й бе изписана откровена ревност.

Каеде пови бебето и го сложи да легне.

— Трябва да напиша писмо на съпруга си — рече тя на Хана. — Повикай ме, ако бебето се събуди.

Тя слезе долу в някогашната стая на Ичиро, където се държаха архиви и пособия за писане, и викна на Харука да й донесе лампа.

„Сега трябва да отида при нея“, помисли си Мая.

Хана седна при отворения прозорец и взе да реши с гребен дългите си коси, като си тананикаше приспивна песен. Върху желязна стойка бе поставена горяща лампа. Хана запя: