Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Закарайъс командва тежкия крайцер Солт Лейк Сити от 1940 до 1942 г. и участва в някои бойни действия в Тихия океан. Служи като заместник-ръководител на военноморското разузнаване през 1942–1943 г., но след това се завръща в морето и командва бойния кораб Ню Мексико и воюва отново в Тихия океан. През 1944–1945 г. е началник-щаб на 11-а военноморски окръг и ръководи военноморската психологическа операция срещу Япония, убеждавайки ги по радиоемисиите да сложат оръжие.
Закарайъс се оттегля през 1946 г. Получава звание контраадмирал в оставка. Същата година излиза книгата му „Тайни мисии“ („Secret Missions“). Той изнася лекции и пише по международни и военни въпроси. Книгата му „При затворени врата“ („Behind Closed Doors“, 1950) е предсказание на Студената война, както и че една Трета световна война между Съветския съюз и Съединените щати „ще бъде реалност между лятото на 1952 и есента на 1956 г.“.
Закон за държавната тайна
Британски закон, приет през 1889 г., който дава възможност на правителството да обявява за секретна една или друга официална информация независимо от предмета или важността й. Такава информация просто се обявява за секретна. Нов закон, приет през 1911 г., позволява да бъдат подведени под отговорност едни или други лица, ако публикуват информация, застрашаваща сигурността на държавата. Законът е допълван през 1920 г. и 1939 г.
Вж. УВЕДОМЯВАНЕ „Д“; БЛЕЙК, ДЖОРДЖ; КЕНТ, ТАЙЛЪР; ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; РАЙТ, ПИТЪР.
Закон за наблюдение на външното разузнаване
Американски закон, гласуван през 1976 г. (влиза в сила 2 години по-късно), който се отнася до тайното НАБЛЮДЕНИЕ на заподозрени в шпионаж.
Когато изпълнителната власт реши да прибегне до електронно наблюдение на човек, замесен в шпионска дейност, председателят на Върховния съд на Съединените щати избира федерален съдия за провеждането на закрито заседание, на което се взема решение, дали правителството има правото да извърши подобно наблюдение. (Обикновено тази процедура се осъществява от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.) В закона е включен нов параграф — Електронно наблюдение в Съединените щати за целите на външното разузнаване. Законът предвижда и контрол над телефонното подслушване и монтирането на микрофони.
Закон за процедурите по секретната информация (ЗПСИ)
Американски законодателен акт, приет през 1980 г. Определя процедурите при използване на секретна информация — доколко е уместна и допустима в съдебните процеси за шпионаж. ЗПСИ защитава информацията относно сигурността на държавата, като позволява на съдията да взема решение, как да се съхраняват секретните материали, без да станат достояние на обществеността по време на един или друг процес. Според този закон при закрити заседания съдията може да решава как, без да обявява държавна тайна, да не наруши правилата за справедлив процес.
Гласуването на ЗПСИ е предизвикано от опасенията на служителите на Темида от т.нар. ИЗНУДВАНЕ ОТ ПОДСЪДИМ — завоалирана заплаха от страна на защитата, че цената на следствието ще бъде разкриване на секретни материали в съдебната зала, което може да принуди Министерството на правосъдието или да прекрати случая, или да постигне споразумение в полза на шпионина.
Според ЗПСИ могат да се предоставят тайни, но при строги мерки за сигурност от страна на адвоката на защитата, чиновниците в съда и други лица, свързани с делото. Подобен ДОСТЪП до секретни материали се провежда при закрити врата и се разрешава под клетва.
В делото на САМЮЪЛ МОРИСЪН Министерството на правосъдието се позовава на ЗПСИ, но се престарава и надминава обикновените предпазни мерки, предвидени в закона. Адвокатите, които ще боравят със секретни материали, просто се съгласяват на „нареждане за защита“, издадено от съдията, и подписват клетва никога да не разкриват тайните на документите, които са видели. При случая с Морисън правителството изисква да бъдат взети дори отпечатъци от адвокатите, преди да получат право на достъп до секретни материали, а ФБР да проведе спрямо тях оперативна проверка, „включително да получи сведения за образователен ценз, научни постижения, спортни предпочитания, личен живот, дисциплинарни прояви, медицинско досие и досие за имотно състояние“.
Тези изключителни изисквания, които адвокатите смятат за унизителни и недопустими, освен всичко друго са и ненужни. По време на процеса, продължил 7 дни, не са разкрити никакви тайни, а накрая съдебните заседатели признават Морисън за виновен.