Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Докато нечия чужда стрела не я отклони в полет.
Лизандра повали войника и раздра лицето му с нокти.
Познаваше само един стрелец с толкова точен мерник.
Леопардът нададе яростен рев и се превърна в буря от смърт за най-близките врагове, докато по останалите се забиваха стрелите на нейните приятели.
Лизандра вдигна поглед тъкмо навреме да види как Несрин Фалик опъва лъка си на съседния покрив, обградена от бунтовници. Стрелата ù попадна право в окото на последния жив страж по пътя ù към двореца.
– Върви! – чу се викът ù над глъчката на ужасената тълпа.
Огън и нощ воюваха между най-високите кули и земята трепереше.
Лизандра препусна нагоре по стръмната лъкатушеща пътека в гората.
Усещаше единствено тревата и дърветата, и въздуха.
И гъвкавото си, могъщо тяло, пламналото си сърце, пеещо с всяка стъпка, с всяко движение. Най-сетне – бърза като вятъра и свободна.
Дивият устрем изпълваше вените ù с радост дори докато кралицата ù се бореше за кралството и света им високо, високо над нея.
76.
Елин дишаше тежко и водеше битка с болезненото туптене в главата си. Твърде скоро. Беше употребила твърде много сила твърде скоро. Не си беше дала време да я попие постепенно и бавно да достигне дълбините ù. Трансформирането в елфическа форма не ù помогна, само направи вонята на Валга още по-нетърпима.
Дориан стоеше на колене и дращеше ръката си, където пръстенът сякаш гореше, жигосвайки плътта му.
Изпращаше към нея нови и нови вълни мрак, а тя всеки път ги отблъскваше със стена от огън.
Но кръвта ù започваше да кипи.
– Опитай, Дориан – продължаваше да го умолява, макар да чувстваше езика си като пергамент в пресъхналата си уста.
– Ще те убия, елфическа кучко.
Гърлен смях се разнесе зад нея.
Елин се обърна само наполовина – предпочиташе да застане с гръб към откритата пропаст, отколкото към някого от двама им.
Кралят на Адарлан стоеше пред отворената врата в другия край на моста.
Каол...
– Колко благородно от страна на капитана да ти спечели време, за да имаш шанс да спасиш сина ми.
Тя опита... опита, но...
– Накажи я – изсъска демонът от отсрещната страна на моста.
– Търпение. – Но кралят се вцепени осезаемо, като видя горящия златен пръстен на ръката на Дориан. Суровото му, жестоко лице се вкамени. – Какво си сторила?
Принцът се загърчи и нададе толкова оглушителен писък, че елфическите ù
уши зазвъняха.
Елин извади меча на баща си.
– Убил си Каол – пророни с кухи думи.
– Дори веднъж не замахна с меча си. – Той се подсмихна към нейното острие. – Съмнява ме и ти да успееш.
Дориан замлъкна.
– Убил си го – озъби се Елин на краля.
Той тръгна към нея и стъпките му отекнаха глухо по стъкления мост.
– Съжалявам единствено – отвърна кралят, – че нямах време да го поизмъчвам.
Тя направи крачка назад – само една.
Кралят извади Нотунг.
– Но за теб ще намеря.
Елин вдигна меча си с две ръце.
И тогава...
– Какво каза?
Дориан.
Гласът му беше дрезгав, пресеклив.
Кралят и Елин извърнаха погледи към принца.
Дориан се взираше в баща си и очите му искряха като звезди.
– Какво каза? За Каол?
– Замълчи – викна му кралят.
– Убил си го. – Този път думите му не прозвучаха въпросително.
Устните на Елин затрепериха и тя потъна дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си.
– И какво от това? – вирна вежди кралят.
– Уби ли Каол?
Светлината върху ръката на Дориан гореше все по-ярко и по-ярко...
Но нашийникът си оставаше около врата му.
– Ти – провикна се кралят.
Елин осъзна, че говори на нея, тъкмо когато едно копие от мрак полетя към нея...
И се разби в стена от лед.
Дориан.
Името му беше Дориан.
Дориан Хавилиард, принцът наследник на Адарлан.
А Селена Сардотиен – Елин Галантиус, негова скъпа приятелка... му се беше притекла на помощ.
Тя се обърна към него с древния меч в ръце.
– Дориан? – промълви.
Демонът в него виеше и се молеше, дращеше бясно, увещаваше го.
Черна вълна се блъсна в ледения щит, който се беше издигнал между принцесата и баща му. Скоро кралят щеше да го пробие.
Дориан вдигна ръце към нашийника от Камък на Уирда – студен, гладък, пулсиращ.
Недей – изпищя демонът. – Недей!
По лицето на Елин вече се стичаха сълзи, когато Дориан вкопчи пръсти в черния камък около гърлото си.
И го счупи с рев на тъга, ярост и болка.