![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Изстрелях по тях шест патрона — продължи Бишъп, — но бях толкова объркан, че не успях да се приближа достатъчно…
Долан прехапа устни.
— Карлайл, а?
— А, не, изпратил ги е някой приятел. Какво точно стана? Можеш ли да говориш?
— Нищо ми няма. Как е главата ми?
— Разцепили са ти я на две места, нищо страшно. Имаш няколко шева. А как се развиха нещата с медицинската сестра?
— Прекрасно. Карлайл оперирал и нея. С нейните свидетелски показания можем да го пратим в затвора с доживотна присъда. Тя ми даде клетвена декларация…
— Така ли? Къде е?
— Бутнах я под седалката на колата ми. Изтичай да я вземеш…
— Тичам и още как! — Бишъп бързо излезе.
— Как така не си я пъхнал в джоба си? — попита Майра.
— Предчувствие… най-обикновено предчувствие.
— И добре, че си го имал. Тези негодници са ти обрали всичко. Знаели са си работата. Нямаше и две минути, откак усетихме, че нещо става, и дотичахме, а ти вече лежеше проснат на земята и джобовете ти бяха празни. Питам се дали Карлайл не е научил, че си се видял с това момиче…
— Не мисля. Тези типове не са търсили нещо конкретно. Просто за всеки случай… Много лошо ли са ме ударили? Подай ми огледало…
— Имаш само няколко шева, нищо повече…
— Надали е нещо сериозно, защото мога да разсъждавам и да говоря, а освен това помня всичко. Но пък не мога да си докосна главата от болка…
— Естествено. Не се вълнувай, Майк…
— Нищо ми няма. По дяволите, не ми даваш да говоря ли? Нищо ми няма.
— Стига си се правил на герой и стой мирно…
— Не се правя на герой, защо непрекъснато си въобразяваш, че разигравам роли? Защо непрекъснато си въобразяваш, че искам да правя подвизи? По дяволите! — Той се изправи в леглото, спусна краката си на пода и стана. — Погледни де, нали много знаеш. Изобщо не залитам.
— Давай, а като паднеш и си счупиш врата, хич не си мисли, че ще се трогна…
Долан изсумтя и отиде до огледалото над скрина. На лицето си видя дълъг белег, а на главата — дебела превръзка. Изви врат на едната страна, после на другата, огледа се и накрая се обърна усмихнал.
— Дори с тази чалма, пак съм най-хубавият мъж в града, ти какво ще кажеш?
— В тази премяна категорично не си, Майк, много те моля да си легнеш.
Той погледна към краката си и едва сега забеляза, че е облечен с горнището на пижамата си, но няма панталони.
— Кой ме е съблякъл?
— Двамата с Ед…
— И както обикновено, направили сте всичко наопаки. Аз спя само по долнището на пижамата. Запомни го за в бъдеще. Хвърли ми онази хавлия.
Майра му я подхвърли и той я облече.
— Случвало ли се е да направиш поне едно нещо както трябва? — продължи той да се заяжда.
— Какво си въобразяваш, връщай се обратно в леглото — изкомандва го възмутено Бишъп, който беше влязъл в стаята.
— Намери ли я? — попита Долан.
— Изчетох я, докато се качвах по стълбите. Ще попълниш колекцията си от еротични съчинения с един прекрасен екземпляр.
— Абсолютно всичко е вярно…
— Но това не означава, че не е еротично. Слушай, Майра…
— Няма нужда. Мога да си представя. — Тя се обърна към Майк: — Не трябва ли да приберем декларацията на сигурно място? Не трябва ли да я съхраняваш в банковия си сейф?
— Май си права. Уф, толкова ще ми е противно да обикалям из града с такава глава. Има да ми задават идиотски въпроси…
— Не се и опитвай да го разубеждаваш, няма смисъл. За нищо на света няма да се откаже от тази възможност. Не го ли знаеш, умира да се прави на супермен…
— Какво се е случило с теб? — попита го Грисъм, когато тримата влязоха в печатницата.
— Нападнаха ме някакви типове.
— И дори са му задигнали пистолета и значката — обясни Майра.
— Карлайл ли ги е изпратил? — попита отново Грисъм, без да й обръща внимание.
— Предполагам…
— Разбира се. Кой друг? — заяви категорично Бишъп.
— Е, това са рисковете на професията — поклати глава Грисъм. — Но ти, Долан, не им се даваш и това е…
— Хайде, Долан, недей да скромничиш. Поне веднъж — подхвана го отново Майра.
Долан я изгледа сърдито. Грисъм го попита:
— Къде те нападнаха?
— В гаража ми. Трима-четирима биячи се нахвърлиха върху мен, когато слизах от колата.