Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
В Гримсби у Ан започнали да се проявяват първите признаци на болестта. Те се появили скоро след като вестниците съобщили новината за брака на лейди Глайд.
Лекарят, повикан да прегледа болната, установил веднага, че тя има сериозно сърдечно страдание. Заболяването траело дълго, с периодически повтарящи се, макар и не много силни кризи, от които тя напълно се изтощила. Останали в Гримсби през първата половина на новата година и вероятно щели да се задържат там много по-дълго, ако не било неочаквано взетото от Ан решение да предприеме опасния опит да се върне отново в Хампшър, за да разговаря насаме с лейди Глайд.
Мисис Клемънтс направила всичко по силите си, за да се противопостави на този рискован и необясним план. Ан казала само, че била убедена в близката си смърт и че имала нещо наум, което на всяка цена трябвало да съобщи тайно на лейди Глайд. Решението да изпълни намерението си било неотменимо и тя заявила, че ще замине сама, ако мисис Клемънтс не желае да я придружи. Лекарят, след като се посъветвала с него, бил на мнение, че всяко серийно противопоставяне на волята й би довело вероятно до нов и може би фатален пристъп на болестта; и вслушвайки се в него, мисис Клемънтс още веднъж се подчинила и още веднъж, въпреки тъжните си предчувствия за неприятности и опасности, оставила Ан да постъпи, както желае.
По пътя от Лондон до Хампшър мисис Клемънтс разбрала, че един от спътниците й добре познава околностите на Блакуотър и че може да й даде нужните сведения за местността. Така тя разбрала, че единственото място, където могат да отседнат на горе-долу безопасно разстояние от имението на сър Пърсивъл, е голямото село Сандън. То отстояло на повече от миля от Блакуотър Парк и Ан я извървявала всеки път, когато се появявала край езерото.
През няколкото дни, прекарани в Сандън, без да ги открият, те живели малко настрани от селото в къщичката на една почтена вдовица, която давала стая под наем и чието дискретно мълчание мисис Клемънтс успяла да осигури поне за първата седмица. Тя положила много усилия да накара Ан да се задоволи с писмо до лейди Глайд; но провалът на предупреждението, съдържащо се в анонимното писмо, изпратено в Лимъридж, бил определил категоричността на Ан този път да говори лично, както и упорството й сама да осъществи намерението си.
Въпреки това мисис Клемънтс я следвала тайно при всичките й отивания до езерото, без, разбира се, да смее да се приближи достатъчно до навеса за лодки, за да бъде очевидец на случващото се там. Когато Ан се върнала последния път от това опасно място, няколкодневната умора от твърде дългите за нейните сили разстояния, наред с изтощителния ефект от вълненията, които изпитвала, довели до това, от което мисис Клемънтс най-много и през цялото време се бояла. Старата болка в областта на сърцето и другите симптоми от Гримсби се появили отново — и Ан трябвало да остане на легло.
В този критичен момент първото нещо, което мисис Клемънтс знаела вече от опит, че трябва да направи, било да се постарае да успокои тревожния дух на Ан. За тази цел на другия ден добрата жена отишла сама до езерото, за да се опита да намери лейди Глайд (която според думите на Ан всеки ден се разхождала до навеса за лодки) и да я убеди да посети тайно къщичката край Сандън. При горичката мисис Клемънтс срещнала не лейди Глайд, а един висок, едър, възрастен джентълмен, който носел книга в ръка — с други думи, граф Фоско.
След като за миг я изгледал внимателно, графът запитал дали имала среща с някого на това място и добавил, преди тя да му отговори, че носи съобщение от лейди Глайд, но не бил сигурен дали особата, стояща пред него, отговаря на описанието на лицето, с което трябвало да се свърже.
При това положение мисис Клемънтс незабавно му доверила поръчението си и го помолила горещо да й предаде съобщението за Ан, за да й помогне да успокои тревогата си. Графът с готовност и любезност изпълнил молбата й. Съобщението, изтъкнал той, било много важно. Лейди Глайд умолявала Ан и нейната добра приятелка да се върнат незабавно в Лондон, тъй като била убедена, че сър Пърсивъл ще ги открие, ако останат по-дълго в Блакуотър. Самата тя заминавала за Лондон не след дълго и ако мисис Клемънтс и Ан отидели там преди нея и я уведомели за адреса си, тя щяла да им се обади и да се срещне с тях след по-малко от две седмици. Графът добавил, че вече бил направил опит да предупреди приятелски Ан, но тъй като не го познавала, тя се уплашила силно и не му позволила да се приближи и да я заговори.