Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
— Трябва да започнем — заради Лора — оттам, където имаме най-големи шансове за успех — отговорих аз.
Руменината обляла лицето й, избледня и тя поклати тъжно глава.
— Да — каза ми, — прав сте. Подло и жалко беше от моя страна да говоря така. Опитвам се да бъда търпелива, Уолтър, и в това отношение бележа по-голям успех, отколкото някога в щастливите, дни. Но все още е останало малко от стария ми нрав и то взема връх, когато мисля за графа.
— Ще дойде и неговият ред — обещах аз. — Но помнете, че засега не ни е известна нито една тъмна страна от живота му. — Изчаках малко, за да й дам възможност да се овладее, и тогава изрекох решителните думи: — Мариан, има една тъмна страна в живота на сър Пърсивъл, за която и двамата знаем…
— Имате пред вид тайната!
— Да. Тайната! Това е единственият ни сигурен коз срещу него. Мога да го измъкна от защитената му позиция, мога да извадя него и злодейството му на бял свят само по този начин. Каквото и да е вършил графът, сър Пърсивъл се е съгласил да участвува в заговора срещу Лора не само заради изгодата, а и поради още една подбуда. Чули сте го да казва на графа, че според него собствената му съпруга знае достатъчно, за да го съсипе? Чули сте го да казва, че е загубен, ако се разкрие тайната на Ан Катърик?
— Да, да! Чух го.
— Е, Мариан, ако всичките ни други източници се окажат безполезни, аз съм решен да узная тайната. Старото ми суеверие все още не ме е напуснало. Повтарям отново, че жената в бяло все още упражнява влияние върху живота на трима ни. Краят е определен — той ни тегли и Ан Катърик — мъртва в гроба — все още сочи пътя.
V
Предстои да чуете разказа за моите първи проверки в Хампшър. Заминавайки рано от Лондон, аз успях да пристигна в дома на мистър Досън преди обяд. Разговорът ни, доколкото засягаше целта на моето посещение, не доведе до задоволителен резултат.
Бележниците на мистър Досън ми показаха кога е подновил посещенията си при мис Халкъм в Блакуотър Парк, но да се направят точни пресмятания със задна дата, бе невъзможно без помощта на мисис Мичелсън, която, както ми бе известно, не можеше да я окаже. Тя не можеше да каже по памет (кой може в подобен случай?) колко дни са изтекли между подновяването на лекарските визити при пациентката и отпътуването на лейди Глайд. Беше почти сигурна, че е споменала последното обстоятелство пред мис Халкъм един ден след като се бе случило; но тя не бе в състояние да определи датата, когато е разкрила този факт пред мис Халкъм, тъй както не можеше да си спомни датата на заминаването на лейди Глайд за Лондон. Не можеше също така да изчисли точно времето, изтекло от отпътуването на господарката й до получаването на писмото на мадам Фоско, върху което нямаше дата. И накрая, за да се затвори кръгът от затрудненията, лекарят, който самият е бил болен по това време, бе пропуснал да впише деня от седмицата и месеца, когато градинарят от Блакуотър Парк му е занесъл бележката от мисис Мичелсън.
Отчаян пред невъзможността да получа съдействие от страна на мистър Досън, реших да опитам да установя датата на пристигането на сър Пърсивъл в Ноулсбъри.
Като че ли всичко беше против нас! Когато пристигнах в Ноулсбъри, странноприемницата бе затворена и по стените й бяха разлепени обяви за продажбата й. Осведомиха ме, че търговията вървяла зле още от времето на първата железница. Новият хотел на гарата постепенно погълнал цялата клиентела и старата странноприемница (където знаехме, че е отседнал сър Пърсивъл) била затворена преди два месеца. Собственикът напуснал града с цялото си имущество и никой не можеше да ми каже със сигурност къде е отишъл. Четиримата, които запитах, ми дадоха четири различни сведения за плановете и намеренията му, когато заминал от Ноулсбъри.
Оставаха все още няколко часа до последния влак за Лондон и аз се върнах обратно с кабриолет от Ноулсбъри в Блакуотър Парк, за да разпитам градинаря и пазача. Ако се окажеше, че и те не са в състояние да ми помогнат, ходовете ми за момента се изчерпваха и щях да се върна в града.
Освободих кабриолета на около половин миля от имението и след като кочияшът ми показа посоката, тръгнах сам към къщата. Когато свърнах от пътя в алеята, видях пред себе си един мъж с пътническа чанта, който вървеше бързо към къщичката на пазача. Беше дребен човек, облечен в окъсани черни дрехи и носеше забележителна по големината си шапка. Реших (доколкото ми бе възможно да съдя), че е чиновник от адвокатска кантора, и спрях веднага, за да увелича разстоянието помежду ни. Той не ме беше чул и скоро се изгуби от погледа ми, без да се обръща назад. Когато малко по-късно минах през портата, не се виждаше нийде — очевидно бе продължил към къщата.