Смъртта като изкуство

Колодни остави Олга в колата си, паркирана на една пресечка от блока на Леоничеви, върна се и натисна копчето на портиерката. Вратата на входа веднага се отвори, дежурният наистина седеше с гръб към влизащите, вперил поглед в телевизора, и запалено следеше играта на „националите“. Апартаментът на Леоничеви не беше заключен и Никита влезе безпрепятствено. Нямаше смелост да се доближи до лежащия на дивана мъж, долу му се струваше, че ще влезе и веднага ще провери дали Дмитрий е жив, ще опипа пулса му, ще доближи огледалце до устните му, но сега не намираше сили за това. „Ами нека — тъпо си мислеше Никита, — и да не е умрял, ще умре след половин час, след час, след два. Докато Светка се прибере, така или иначе ще умре, защото Олга му е сипала препарат, който в съчетание с алкохола причинява смърт, ако лекарите не се намесят навреме.“

Той бързо обиколи жилището и намери още едно бюро с компютър. „Това е компютърът на Светка“ — сети се Никита и затърси в чекмеджетата някаква по-ярка флашка. Намери доста бързо — изящна, плоска, украсена с разноцветни камъни, май Сваровски. Пъхна находката в джоба си и отиде при книжните рафтове. Добре си спомняше, Вероника му бе казала откъде Светлана извадила пентакъла, та за пореден път да подразни бившата си приятелка, да й причини болка. Ето я кутията. Никита извади висулката и за секунда замря: какво прави? Кани се да заличи следите от чуждото престъпление и същевременно да извърши още едно, свое. Полудял ли е? Сигурно трябва да спре, докато не е станало твърде късно, да остави флашката и висулката на местата им и да извика Бърза помощ? Пред очите му изникна лицето на Вероника — толкова любимо, лице, без което той няма да може да живее спокойно, което сънува всяка нощ. Вероника няма да бъде с него, докато не получи този проклет пентакъл, дяволите го взели. Откачила е по идеята си, точно както той е луд по нея. Обидата, нанесена й от Светлана, гризе отвътре Вероника и не я оставя да живее с високо вдигната глава. Не, трябва да довърши започнатото и тогава Вероника ще се омъжи за него и ще забрави за оскърбленията, нанесени й от бившата близка приятелка. Ще започне друг живот, нов, ярък и същевременно спокоен, изпълнен с любов и близост. И те най-сетне ще имат деца, които Никита толкова отдавна иска…

Внимателно притвори входната врата, докато бравата изщрака. Слезе по стълбите бавно, като едва се сдържаше да не затича, мина покрай портиера, който сега следеше не футболните схватки, а велосипедно състезание, явно беше голям почитател на спорта. Излезе навън и почти без да вижда нищо наоколо, стигна до колата.