Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Агрикола няма да ни остави да се бием сами, независимо от желанията на оня крал-християнин и бъзливия му син — каза Морфанс, после поведе своите петима конници през стената от щитове. — Дайте ни само пет минути за почивка на конете — викна той.
Сеграмор нахлузи шлема на главата си. Нумидиецът беше облечен с ризница, върху нея имаше черно наметало, а краката му бяха обути във високи ботуши. Неговият железен шлем беше боядисан в черно и на върха беше заострен, което му придаваше странен вид. Обикновено Сеграмор се сражаваше на кон, но изобщо не съжаляваше, че този ден щеше да се бие като пехотинец. Спокойно се разхождаше с дългите си крака пред стената от щитове и ръмжеше окуражително към воините.
Аз сложих тесния шлем на Артър на главата си и закопчах каишката му под брадата си. След това, облечен като моя господар, също започнах да се разхождам пред копиеносците. Предупредих ги, че битката ще бъде тежка, но победата ни е сигурна, ако стената от щитове остане цяла. Тази стена беше ужасно тънка, на някои места имаше само по трима човека в дълбочина, но затова пък всички воини бяха много добри. Един от тях направи крачка напред, когато минавах покрай мястото, където моят отряд свършваше и започваха копиеносците на Сеграмор.
— Помните ли ме, господарю? — викна ми той.
За момент помислих, че той ме е взел за Артър и дръпнах забралото, за да открия лицето си, но тогава го познах. Беше Грифид, капитанът на Оуейн, който се беше опитал да ме убие в Линдинис, а Нимю беше спасила живота ми.
— Грифид син на Аннан — поздравих го аз.
— Между нас има лоша кръв, господарю — каза той и падна на колене. — Моля да ми простите.
Аз го изправих на крака и го прегърнах. Брадата му беше посивяла, но той си беше същият онзи мъж с дълго мрачно лице, точно както го помнех.
— Моята душа е в ръцете ти — казах аз, — и се радвам, че това са точно твоите ръце.
— Моята също е в ръцете ви, господарю — каза той.
— Минак! — познах аз друг от моите стари другари. — Простихте ли ми?
— А имаше ли какво да прощаваме, господарю? — попита той и се притесни от собствения си въпрос.
— Не — уверих го аз. — Никога не съм нарушавал клетвата си, кълна се.
Минак пристъпи напред и ме прегърна. По протежение на цялата стена се изглаждаха подобни недоразумения.
— Как я карахте досега? — попитах аз Грифид.
— В тежки сражения, господарю. Предимно срещу саксите на Сердик. Днес ще ни бъде по-лесно отколкото срещу ония русоляви копелета, с едно изключение. — Той се поколеба.
— Да? — подканих го аз.
— Тя ще ни върне ли душите, господарю? — попита Грифид, поглеждайки към Нимю. Той още помнеше нейното ужасно проклятие над него и хората му.
— Разбира се — казах аз и повиках Нимю. Тя докосна Грифид по челото, направи същото и с онези от другарите му, заплашили живота ми в онзи далечен ден в Линдинис, които бяха оцелели и стояха сега в стената от щитове. Така тя свали от тях проклятието си, а те й благодариха като целунаха ръката й. Аз отново прегърнах Грифид, после викнах така, че да могат да ме чуят всички мои хора.
— Днес — казах аз — ние ще създадем толкова песни за менестрелите, че ще ги пеят и след хиляда години! Освен това днес отново ще станем богати!
Те нададоха радостни възгласи. Вълнението беше толкова силно, че някои мъже заплакаха от щастие. Сега знам, че няма по-голяма радост от тази да служиш на Иисус Христос, но как ми липсва компанията на воините. В онази сутрин, докато чакахме врага, между нас нямаше никакви прегради, нямаше нищо друго освен огромна и все по-нарастваща любов. Ние бяхме братя, бяхме непобедими и дори лаконичния Сеграмор имаше сълзи в очите. Един копиеносец започна да пее Бойната песен на Бели Маур, най-великата британска бойна песен, и силните мъжки гласове се сляха в нетърсена хармония. Някои мъже започнаха да танцуват над мечовете си, те приклякваха непохватно с твърдите кожени ризници, докато се мъчеха да следват сложните стъпки на танца от двете страни на острието. Нашите християни държеха широко разтворени ръцете си и пееха молитва към техния Бог, която много приличаше на езическа молитва, други удряха с копията по щитовете си в такт с песента.
Все още пеехме как ще проливаме кръвта на враговете по нашата земя, когато врагът се появи. Ние продължихме да пеем предизвикателно, докато гледахме как на нивите в далечината се показва отряд след отряд, които маршируваха под кралски знамена, а оръжията им блестяха в сумрака на облачния ден. Продължавахме да пеем буреносната песен, която трябваше да предизвика войската на Горфидид, войската на човека, който беше баща на моята любима жена. Затова щях да се бия аз, не само за Артър, а защото само победата ни можеше да ме заведе отново в Каер Сус, където щях да видя Сийнуин. Нямах никакви претенции към нея, нямах никакви надежди, защото аз бях син на робиня, а тя принцеса. Но въпреки това в онзи ден се чувствах така, като че ли имах да губя много повече, отколкото бях притежавал през целия си живот.