Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Страхът ще ви накара да се раздвижите по-бързо, господарю — каза Иса, когато за десети път успя да преодолее защитата ми и да ме храсне по главата.
— Да не счупиш перата — казах аз. Вътрешно вече съжалявах, че бях приел тежката ризница. Тя беше предназначена за конник и трябваше да придава допълнителна тежест на коня, който със своята тежест и мощ трябваше да разбива редиците на противника като се вреже в тях. А ние, копиеносците, зависехме от своята подвижност и бързина (когато не бяхме заклещени рамо до рамо в стената от щитове).
— Но пък изглеждате чудесно, господарю — каза Иса с възхищение.
— Ще бъда един чудесен труп, ако не ми пазиш фланга — отвърнах му аз. — Чувствам се така, сякаш ще трябва да се сражавам, влязъл в кофа. — Свалих шлема и си отдъхнах, защото той беше много тежък и тесен и силно притискаше черепа ми. — Когато видях тази ризница за първи път — казах аз на Иса, — исках да я имам повече от всичко на света. Сега с удоволствие бих я заменил за един приличен кожен нагръдник.
— Всичко ще е наред, господарю — отговори Иса, захилен.
Имахме много работа. Жените и децата, изоставени от разбитите войници на Валърин, трябваше да бъдат отведени на юг далеч от долината. След това трябваше да подготвим защитен вал близо до останките от барикадата. Сеграмор се страхуваше, че превъзхождащият ни противник ще ни помете от долината преди конниците на Артър да са ни дошли на помощ и затова подготви терена, колкото се може по-добре. Моите хора искаха да поспят, но вместо това изкопахме един плитък ров напреко на долината. Ровът никъде не беше достатъчно дълбок, за да може да спре някой, но пък щеше да разстрои марша на атакуващите копиеносци, когато дойдеха близо до нашата линия. Преградата от боровите дървета беше точно зад рова и бележеше крайната южна линия, до която можехме да отстъпваме и мястото, което трябваше да защитаваме до смърт. Сеграмор подпря някои от повалените дървета с копията, захвърлени от войниците на Валърин. Копията бяха забити дълбоко в земята под ъгъл, така че острите им върхове стърчаха между клоните на боровете. Ние оставихме разчистения процеп в средата на барикадата, за да можем да се оттеглим оттам зад преградата, когато повече не можем да отстояваме на натиска на врага.
Безпокоеше ме стръмният открит склон, по който се бяхме спуснали на зазоряване. Без съмнение, воините на Горфидид щяха да атакуват право нагоре по долината, но опълченците вероятно щяха да бъдат изпратени да заемат възвишенията, за да държат под заплаха нашия ляв фланг. Сеграмор обаче не можеше да отдели хора за защитата на възвишенията, а и Нимю твърдеше, че там няма да има нужда от хора. Тя взе десет от копията на разбитите поуисци. С помощта на шестима от моите хора Нимю отряза главите на десет от мъртвите копиеносци на Валърин. Копията и кървавите глави бяха отнесени горе на хълма. Нимю нареди копията да бъдат забити с дръжките надолу в земята и след това набучи главите върху железните остриета. После сплете трева и направи отвратителни перуки върху мъртвешките глави. Във всеки възел, в който бяха сплетени стъблата, имаше заклинание. Копията бяха забити на голямо разстояние едно от друго, но Нимю пръсна между тях клонки от тисово дърво. Така тя направи преграда, пазена от духове — един ред от човешки плашила, пълни с магии и заклинания, — преграда, която никой жив човек не би посмял да премине без помощта на друид. Сеграмор искаше Нимю да направи още една такава преграда на север от брода, но тя отказа.
— С техните воини ще дойдат друиди — обясни тя, — а един друид само ще се изсмее на такава преграда. Но опълченците няма да имат друид.
Нимю беше донесла от хълма огромен букет от върбинка сега раздаваше малките лилави цветчета на войниците, а те всички знаеха, че върбинката е талисман по време на сражение. Нимю пъхна цяло клонче под моята ризница.
Християните се събраха да си кажат молитвите, а ние езичниците се обърнахме за помощ към Боговете. Някои хвърлиха монети в реката, други извадиха амулетите си, за да ги дадат на Нимю да ги докосне. Повечето носеха заешки крачета, но имаше и такива, които поднесоха на Нимю елфови стрелички или змийски камъчета. Елфовите стрелички бяха малки твърди камъчета с формата на връх от стрела, смяташе се, че тези камъчета наистина са стрелички, пуснати от духове, войниците много ги ценяха. А змийските камъчета бяха с ярки цветове, които Нимю направи още по-ярки, като натопи камъчетата в реката, преди да допре всяко от тях до единственото си око. Аз притиснах ризницата до гърдите си, за да усетя брошката на Сийнуин, след това се отпуснах на колене и целунах земята. Опрях челото си във влажната пръст и помолих Митра да ми даде сила, смелост и бърза смърт, ако такава беше Неговата воля. Някои от нашите хора пиха от медовината, която намерихме в селото, но аз пих само вода. Изядохме храната, която хората на Валърин си бяха приготвили за закуска. После група копиеносци помогнаха на Нимю да налови жаби и полски мишки, които тя уби и ги сложи на пътя отвъд реката, за да може приближаващият враг да ги види и да ги изтълкува като зла прокоба. След това отново подострихме оръжията си и зачакахме. Сеграмор беше намерил един човек, който се криеше в гората зад селото. Човекът беше овчар и Сеграмор го разпита за околността. От този овчар научихме, че нагоре по течението имаше още един брод, който противникът можеше да използва, за да ни обгради, ако се опитахме да защитаваме брега на реката в северния край на долината. Сега този втори брод не ни притесняваше, но трябваше да помним, че съществува, защото той даваше възможност на врага да ни обгради от север.