Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Дан Робинсън, който седеше от другата страна на сестра си, се присъедини:
— Това е нещо като закона за финансовите институции, който предлагам в парламента. Той ще задължи банките да правят застраховки, с които да покрият загубите на дребните вложители в случай на криза.
— Да, знам за него — отвърна управителят.
— Някои критици твърдят, че по този начин ще се поощрят банкрутите, тъй като ще бъдат по-малко болезнени — продължи Дан. — Това обаче са пълни глупости. Никой банкер не иска да фалира, каквито и да са обстоятелствата.
— Естествено, така е.
— Когато един банкер сключва сделка, той не мисли, че заради прибързаността му някоя вдовица от Борнмът може да изгуби спестяванията си — безпокои се единствено за собственото си богатство. По същия начин фактът, че незаконните деца страдат, по никакъв начин не пречи на безскрупулните мъже да прелъстяват слугините.
— Да, разбирам гледната ви точка — отвърна управителят с болезнено изражение на лицето. — Наистина много… а-а… оригинална аналогия.
Мейзи реши, че няма нужда да го измъчват повече и се обърна на другата страна, за да може той да се съсредоточи върху яребицата си.
— Забелязала ли си, че благородническите титли винаги се дават на грешните хора? — попита я Дан. — Само виж Хю и братовчед му Едуард. Хю е почтен, талантлив и трудолюбив, а Едуард е глупав, мързелив и безполезен — но Едуард е граф Уайтхейвън, а Хю — просто господин Пиластър.
Мейзи се опитваше да не гледа към Хю. Въпреки че бе доволна, задето я бе поканил, беше болезнено да го вижда в лоното на семейството му.
Съпругата му, синовете му, майка му и сестра му образуваха затворен семеен кръг, в който тя не можеше да проникне. Знаеше, че бракът му с Нора е нещастен: това ясно се виждаше от начина, по който си говореха, без изобщо да се докосват, без да се усмихват и без да проявяват нежност един към друг. Това обаче не бе голямо утешение. Двамата бяха семейство, а пък Мейзи никога нямаше да бъде част от него.
Прииска й се да не беше идвала на сватбата.
Един лакей дойде при Хю и тихо му каза:
— От банката ви търсят по телефона, сър.
— Не мога да говоря сега — отвърна Хю.
Няколко минути по-късно се появи и главният му прислужник.
— На телефона е господин Мълбъри от банката, сър. Иска да се чуе с вас.
— Не мога да говоря сега! — раздразнено повтори Хю.
— Разбирам, сър — и прислужникът се обърна.
— Не, изчакай една минута — промени мнението си Хю.
Мълбъри прекрасно знаеше, че в момента се намира на сватбения прием на сестра си, който е в разгара си. Чиновникът бе интелигентен и отговорен човек. Нямаше да настоява да се чуят, освен ако не бе станал някакъв проблем.
При това наистина сериозен.
Хю изтръпна, пронизан от страх.
— Най-добре да поговоря с него — реши накрая. Изправи се и каза: — Моля да ме извините, майко, Ваша Светлост — възникна нещо, за което трябва да се погрижа.
Забързано излезе от палатката, прекоси поляната и влезе в къщата. Телефонът се намираше в библиотеката му. Вдигна слушалката и заяви:
— На телефона е Хю Пиластър.
— Обажда се Мълбъри, сър — разнесе се гласът на деловодителя му. — Много съжалявам, че ви…
— Какво става?
— Получи се телеграма от Ню Йорк. В Кордоба е избухнала война.
— О, не!
Това бе ужасна новина за Хю, за семейството му и за банката. Възможно най-лошата.
— Гражданска война, по-точно — прибави Мълбъри. — Въстание. Семейство Миранда е нападнало столицата Палма.
Сърцето на Хю биеше бясно.
— Някаква информация за силите, с които разполагат? — Ако въстанието можеше да се потуши бързо, все още имаше надежда.
— Президентът Гарсия е избягал.
— Мътните да го вземат! — Следователно положението бе сериозно. Прокле горчиво Мики и Едуард. — Нещо друго има ли?
— Дойде и втора телеграма, този път от клона ни в Кордоба, обаче още не е разшифрована.