Опасно богатство

— По чие нареждане?

— Получих обичайната документация. Всичко беше наред.

— А от кого?

— От господин Оливър.

Саймън Оливър бе от Кордоба, освен това бе братовчед на Мики Миранда. Хю веднага заподозря, че Мики стои зад измамата.

Не искаше да продължава с разследването в присъствието на двайсет чиновници. Вече съжаляваше, че е допуснал да научат за проблема. Само че когато започна да търси отговори, нямаше представа, че ще разкрие такава голяма злоупотреба.

Оливър бе деловодител на Едуард и работеше на етажа на партньорите заедно с Мълбъри.

— Намери веднага господин Оливър и го доведи в стаята на партньорите — инструктира Хю Мълбъри.

Смяташе да продължи разследването там, заедно с другите партньори.

— На мига, господин Хю — отговори Мълбъри. После се обърна към другите чиновници: — А вие веднага се хващайте на работа!

Те се върнаха по бюрата си и писалките отново заскърцаха по хартията, но хората започнаха приглушено и възбудено да разговарят помежду си, още преди Хю да е излязъл от помещението.

Хю отиде в залата на партньорите.

— Извършена е грандиозна измама — мрачно заяви с влизането си. — На компанията „Пристанище Санта Мария“ е била изплатена пълната стойност на емисията, макар ние да сме продали облигации само за четиристотин хиляди.

Всички се ужасиха.

— Как е станало това, по дяволите? — попита Уилям.

— Сумата е била отпусната като кредит на сметката им, след което веднага е била прехвърлена в друга банка.

— Кой го е направил?

— Мисля, че извършителят е Саймън Оливър, деловодителят на Едуард. Изпратих да го доведат, но предполагам, че тази свиня вече пътува към Кордоба.

— Можем ли да си върнем парите? — поинтересува се сър Хари.

— Нямам представа. Може вече да са ги прехвърлили извън страната.

— Не могат да построят пристанище с крадени пари!

— А може би не искат да строят пристанище. Нищо чудно цялата работа да е проклета измама!

— Мили боже!

В този момент влезе Мълбъри — но за изненада на Хю, с него бе и Саймън Оливър. Това навеждаше на мисълта, че не Оливър е откраднал парите. Мъжът държеше в ръка дебел договор. На лицето му бе изписана уплаха: без съмнение му бяха предали думите на Хю, че някой ще влезе в затвора заради случилото се.

Без предисловие, Оливър заяви:

— Емисията за Санта Мария беше гарантирана — така пише в договора.

После с трепереща ръка подаде документа на Хю.

— Партньорите се съгласиха, че тези облигации ще се продават чрез комисиона — отбеляза Хю.

— Господин Едуард ми нареди да подготвя договор за гарантирана емисия.

— Можеш ли да го докажеш?

— Да!

Оливър връчи на Хю някакъв лист хартия. Това бе чернова на договора, в която накратко бяха изброени условията по споразумението. Обикновено такива бележки даваха партньорите на своите деловодители, които изготвяха окончателния, пълен вариант на договора. Черновата бе написана с почерка на Едуард и в нея съвсем ясно се казваше, че заемът трябва да е гарантиран.