Опасно богатство

Обаче в този миг се намеси по-младият й брат Уилям, който я поправи с неочаквана острота.

— Не говори глупости, Маделин! — сряза я той. — Едуард ни измами всичките и струпа в банката огромно количество кордовски облигации, които в момента не струват нищо!

Хю му бе много признателен, че проявява такава честност.

Уилям продължи:

— Вината е и наша, защото позволихме той да стане старши партньор! — и се вторачи в Огъста.

Нора, изглежда, съвсем се бе объркала.

— Не може да сме останали без никакви пари! — озадачи се тя.

— Само че е точно така — търпеливо каза Хю. — Всичките ни пари бяха в банката, а пък банката фалира.

Съпругата му все пак имаше известно извинение за неразбирането си: тя не бе родена в семейство на банкери.

Огъста се изправи и отиде при камината. Хю се зачуди дали няма да се опита да защити сина си, обаче леля му не бе толкова глупава.

— Няма значение чия е вината — вместо това заяви тя. — Трябва да спасим, каквото можем. В банката сигурно все още има доста пари в злато и банкноти. Трябва да ги измъкнем и да ги скрием на безопасно място, преди да дойдат кредиторите. После…

— Нищо подобно няма да правим! — рязко я прекъсна Хю. — Тези пари не са наши!

— Естествено, че са наши! — викна тя.

— Млъквай и сядай, Огъста, или ще накарам слугите да те изхвърлят!

Острите му думи толкова я изненадаха, че тя наистина замълча, макар и да не седна.

— В банката има известно количество пари в брой — каза Хю, — и тъй като официално още не сме обявили банкрут, можем, ако решим, да платим на част от кредиторите си. Всички ще трябва да освободите слугите си; и ако ги изпратите на страничната врата на банката с бележка колко имат да получават, аз ще им платя. Трябва също така да накарате всички търговци, при които имате отворени сметки, да ви представят бележки за сумите, а аз ще се погрижа да им бъдат изплатени — но само тези до днешна дата. Няма да покривам дългове, които правите от тук нататък.

— Кой си ти да ми нареждаш да освободя слугите си?! — изсъска възмутено Огъста.

Хю бе готов да им съчувства за тежкото положение, в което бяха изпаднали (макар да си го бяха навлекли сами), само че тази преднамерена тъпота бе много изморителна и той избухна:

— И да не ги освободиш, те сами ще напуснат, защото няма да им се заплати. Лельо Огъста, опитай се да разбереш, че нямаш никакви пари!

— Това е смехотворно — измърмори тя.

— Не мога да освободя слугите ни — обади се отново Нора. — Няма как да живеем в подобна къща без слуги.

— Не се безпокой за това — обърна се Хю към нея. — Няма да живееш в такава къща. Ще трябва да я продам. Всички ще трябва да продадем къщите си, мебелите, произведенията на изкуството, виното от избите си и бижутата.

— Това е абсурдно! — изкрещя Огъста.

— Такъв е законът — тросна й се Хю. — Всеки партньор носи лична отговорност за дълговете на банката.