Любовникът на девицата

Очите на държавния секретар бяха изпълнени със съчувствие:

— Хората ще забравят, знаете — каза той тихо. — За вас вече никога няма да бъде същото, но хората забравят.

— И съм свободен да се оженя — каза Дъдли. — След като хората забравят съпругата ми, и смъртта й, ще бъда свободен да се оженя отново.

Сесил кимна.

— Всъщност, да. Но не за кралицата.

Дъдли го погледна.

— Какво?

— Става въпрос за скандала — каза му поверително Сесил с дружелюбния си тон. — Както ви казах, когато напуснахте двора. Тя не може да позволи името й да се свързва с вашето. Вашите синове никога не биха могли да седнат на трона на Англия. Вие сте опозорен от смъртта на съпругата си. С вас е свършено като кандидат за ръката на кралицата. Сега вече тя никога няма да може да се омъжи за вас.

— Какво искате да кажете? Че сега вече тя никога няма да се омъжи за мен?

— Именно — отвърна Сесил, почти със съжаление. — Точно така. Сега тя вече никога не може да се омъжи за вас.

— Тогава защо го направи? — настоя Дъдли, с шепот, тих като падащ сняг. — Защо й бе да убива Ейми, моята съпруга, ако не за да ме освободи? Ейми, единствената невинна сред нас, Ейми, която не беше сторила нищо лошо, освен да пази вярата си. Каква беше ползата, ако не да ме освободи за брак с кралицата? Вие сигурно сте се съветвали с нея, сигурно сте изработили този план заедно. Тези, които са го сторили, сигурно са били изпратени от вас злодеи. Защо ви е било да убивате малката Ейми, ако не, за да ме освободите да се оженя за кралицата?

Сесил не се престори, че го е разбрал погрешно.

— Не бяхте освободен, за да се ожените за кралицата — каза той. — Възпрепятстван сте завинаги. По всеки друг начин щяхте винаги да бъдете вземан предвид като добра партия за женитба. Винаги щяхте да бъдете първият й избор. Сега тя не може да ви избере. Лишен сте завинаги от тази възможност.

— Вие ме унищожихте, Сесил. — Гласът на Дъдли се прекърши. — Вие убихте Ейми, стоварихте вината върху мен, и ме унищожихте.

— Аз съм неин служител — каза Сесил, внимателно, като баща, който се обръща към скърбящ син. — Както ви е известно.

— Тя е наредила смъртта на съпругата ми? Ейми е умряла по заповед на Елизабет, за да мога аз да бъда опозорен и сринат със земята и никога, никога да не се вдигна отново?

— Не, не, смъртта й беше нещастен случай — напомни Сесил на по-младия мъж. — Така постанови разследването, дванайсетте достойни мъже от Абингдън, дори когато вие им писахте и настояхте да разследват по-внимателно. Те стигнаха до своето решение и го оповестиха. Беше смърт при нещастен случай. Навярно за всички нас е по-добре да оставим нещата така.