Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Сесил стоеше до кралицата. Двамата гледаха Дъдли мълчаливо, като неблагосклонни съдии.
— Сигурна съм, че разследването ще открие кой го е извършил — каза Елизабет. — И сянката на съмнението ще се вдигне от името ви. Но междувременно ще трябва да се оттеглите от двора.
— Това ще ме съсипе — каза Дъдли направо. — Ако ме отдалечите от двора, ще изглежда сякаш ме подозирате.
— Разбира се, че не ви подозирам — каза Елизабет. Хвърли поглед към Сесил. Той кимна съчувствено. — Ние не ви подозираме. Но според традицията всеки, обвинен в престъпление, трябва да се оттегли от двора. Вие знаете това така добре, както и аз.
— Не съм обвинен! — възкликна той ожесточено. — Провежда се разследване, не е издадено заключение за убийство. Никой не намеква, че съм я убил аз!
— Всъщност всички предполагат, че сте я убили вие — услужливо изтъкна Сесил.
— Но ако ме отпратите от двора, показвате, че вие също ме смятате за виновен! — Дъдли заговори направо на Елизабет. — Трябва да остана в двора, редом с вас, и тогава ще изглежда така, сякаш съм невинен и вие вярвате в невинността ми.
Сесил пристъпи половин крачка напред.
— Не — каза той тихо. — Ще избухне наистина ужасен скандал, каквото и заключение да представи разследването. Ще избухне скандал, който ще разлюлее целия християнски свят, какво остава пък за тази страна. Ще избухне такъв скандал, че ако дори само полъх от него докосне трона, ще бъде достатъчен да унищожи кралицата. Не можете да бъдете до нея. Тя не може да защитава невинността ви. Най-доброто, което всички можем да направим, е да се държим както обикновено. Вървете в Деъри Хаус, оттеглете се в траур, и чакайте присъдата, а ние ще се опитаме да уталожим слуховете тук.
— Винаги има слухове! — възкликна отчаяно Робърт. — Винаги сме ги пренебрегвали преди!
— Никога не е имало такива слухове — изтъкна правдиво Сесил. — Говори се, че хладнокръвно сте убил съпругата си, че вие и кралицата сте сгодени тайно, и че ще обявите това на погребението на съпругата си. Ако разследването ви намери за виновен в убийство, мнозина ще сметнат кралицата за ваша съучастница. Молете се Богу да не бъдете окончателно съсипан, сър Робърт, а кралицата — съсипана заедно с вас.
Робърт беше побелял като надиплената си ленена яка.
— Не мога да бъда съсипан от нещо, което никога не бих сторил — изрече той с изстинали устни. — Независимо от изкушението, никога не бих сторил нещо като това, да нараня Ейми.
— Тогава със сигурност няма от какво да се боите — каза гладко Сесил. — А когато открият убиеца й и той направи признания, името ви ще бъде изчистено.
— Ела с мен — нареди Робърт на любовницата си. — Трябва да се разходя насаме с теб.
— Не може — заяви Сесил. — Тя вече изглежда твърде виновна. Не може да бъде виждана да си шепне с човек, заподозрян в убийството на невинната си съпруга.
Робърт рязко се поклони на Елизабет и излезе от стаята.
— За бога, Сесил, няма да ме обвинят, нали? — запита настойчиво тя.
— Не и ако видят, че се държите на разстояние от него.
— А ако открият, че е убита, и помислят, че го е извършил той?
— Тогава той ще трябва да се изправи на съд и, ако е виновен, да бъде екзекутиран.
— Той не бива да умре! — възкликна тя. — Не мога да живея без него. Знаете, че не мога да живея без него! Ще бъде пълна катастрофа, ако се стигне дотам.
— Винаги можете да го помилвате — каза Сесил спокойно. — Ако се стигне дотам. Но няма. Мога да ви уверя, че няма да го намерят за виновен. Съмнявам се, че има каквито и да е доказателства, които да го свържат с престъплението, освен собствената му непредпазливост и всеобщото убеждение, че е искал смъртта на съпругата си.
— Изглеждаше съкрушен — каза тя жалостиво.
— Наистина. Ще го понесе тежко, той е много горд човек.
— Непоносимо ми е, че трябва да е в толкова тежко положение.
— Невъзможно е да се предотврати — каза бодро Сесил. — Каквото и да последва, каквото и да постанови разследването, гордостта му ще бъде потъпкана и той завинаги ще остане известен като човекът, счупил врата на съпругата си в напразно усилие да стане крал.
В Абингдън, съдебните заседатели бяха положили клетва и започнаха да изслушват показанията за смъртта на лейди Ейми Дъдли. Научиха, че настояла всички да отидат на панаира, за да може да остане сама в къщата. Научиха, че е намерена мъртва в подножието на малкото стълбище. Слугите потвърдиха, че шапчицата й е била спретнато закрепена на главата, а полите й — издърпани надолу, преди те да я вдигнат и да я занесат в леглото й.