Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
Не беше лош свещеник — изслуша изповедта ѝ, наложи ѝ поносимо покаяние. На Маг ѝ се искаше да го хареса, но в очите му имаше нещо, което не ѝ допадаше, а влажната ръка, която бе положил на челото ѝ, я накара да се почувства неловко.
Все още мислеше за това, когато дойдоха стрелците — двама младежи, които не познаваше добре. По-високият имаше яркочервена коса и престорена усмивка. Бяха свалили бригандините си и оглеждаха двора. Виждаше се, че назряват неприятности.
Високият с козята брадичка забеляза Лиз перачката, но тя не харесваше мъже на неговата възраст, така че му обърна гръб и той се насочи към Ейми — най-голямата дъщеря на Картърови. За нея майка ѝ казваше, че има големи гърди и малък мозък, докато Кити, по-малката ѝ сестра, беше умна и за двете, с тъмна къдрава коса и леко дръпнати очи.
Стрелците тръгнаха към двете девойки, които седяха на високи столчета в градината на манастира и мелеха ечемичено брашно с ръчни мелници — скучна, изморителна работа, идеална за хубави млади момичета, поне според монахините.
Наоколо им се беше събрала цяла група чираци, ратаи и фермерски синове, които, естествено, вършеха цялата работа. Маг си каза, че на монахините едва ли им се налага често да се борят с това, но ако не се усетят скоро, момчетата ще разглезят и Картъровите, и Ланторновите дъщери, както и всяка друга неомъжена жена, която не е монахиня. „А може би и няколко монахини“ — рече си шивачката. Беше започнала да опознава някои от по-старшите…
Така и не чу какво казва стрелецът, но селските момчета и чираците до един скочиха на крака. Стрелците се изсмяха и седнаха да лъскат с пепел и слама шлемовете и налакътниците си до тъмния блясък, с който грееха броните на цялата рота.
Маг се приближи до тях. Усещаше, че се задава буря и макар че не даваха вид, че търсят неприятности, стрелците правеха точно това.
— Всеки дръвник може да върви подир плуг — заяви Козята брадичка и се усмихна. — Навремето и аз това правех.
— И какъв си сега? — попита един чирак.
— Войник — отвърна Козята брадичка. Само интонацията му беше достатъчна, за да подскаже на Маг, че всяка дума е насочена към момичетата на Картърови.
Ейми вдигна очи от мелницата си. Беше си взела чукалото от сина на Смит, защото Маг беше там и можеше да я издаде.
— Ти… участва ли в битката? Вчера?
— Убих цяла дузина блатници — рече Козята брадичка и се разсмя. — Лесно е, ако знаеш как.
— Ако знаеш как — каза другият стрелец, който досега беше мълчал и никак не се престараваше с лъскането.
— Значи не е по-различно от който и да е занаят — рече чиракът на обущаря.
— Да, ако изключим това, че аз ще умра богат, а ти ще си затънал до уши в пикнята на майстора ти — отвърна Козята брадичка.
Кити сложи ръце на кръста си.
— Мери си приказките — каза тя.
Двамата стрелци се спогледаха.
— На хубава дама не се отказва — каза по-мълчаливият и се подсмихна, а после стана и ѝ отправи дворцов поклон. Маг знаеше, че селските момчета няма как да се мерят с него. — Сигурно често ти го казват, а, моме?
— Я не ми казвай „моме“! — каза Кити.
Ейми се усмихваше на стрелеца с червената брада. Маг не беше сигурна какво не е наред — може би тонът им? Гневът на селските момчета сякаш надъхваше стрелците.
— С малко мас ще блести повече — обади се друго момче, което всъщност си беше млад мъж. — Освен ако само се фукаш — добави той и се ухили. Беше висок, с широки рамене и толкова местен, колкото стрелците.
Мълчаливият го изгледа подигравателно.
— Ако имам нужда някой чукундур да ми каже как да си лъскам бронята, ще го попитам — каза той.
Едрият младеж пак се ухили.
— Ти си чукундур, фермерче. Аз съм от Харндън и чак от тук надушвам фъшкиите по обувките ти.
Кити се изкикоти. Мълчаливият не можа да понесе подигравка от жена в критичния момент и се настрои срещу нея.
— Млъквай, курво!
Промяната в атмосферата настъпи толкова бързо, колкото сметаната става на масло в гюма. Кити се изчерви, но вдигна ръка към най-близкото момче.
— Недей — каза тя. — Няма нужда да ме защитаваш.
Маг се гордееше с момичето. Козята брадичка обаче се изправи и изтърси сламата от скута си.
— Точно така, бъди разумен — каза той и се усмихна. — Научи се да си разтваряш краката като нея, когато наоколо има истински мъж.
Момчетата отново скочиха, а двамата стрелци изведнъж извадиха ножове — дълги ножове — и заеха добре заучени бойни пози.
— Стиска ли му на някой? — попита Козята брадичка. — Ха! Вие сте просто стадо, което ни плаща да го пазим. Ако искам да оправя някоя овца, ще я оправя и никой не може да ми попречи.