Червения рицар

Едрият младеж се ухили.

— И меч умея да въртя. Лък — да, стрелям с всякакви.

— Мислил ли си да станеш войник? — попита капитанът.

Даниъл кимна тържествено.

— Ами, тогава ела да ми помогнеш да накажем този разбойник — каза капитанът. — Доколкото мога да преценя, през следващите няколко седмици нищо няма да извозваме, а момче като теб може да използва уменията си, за да спаси приятелите си. Както и няколко красиви девойки — рече той и се поклони елегантно на Маг и двете момичета.

Уил Картър пристъпи напред.

— И аз мога да опъвам лък, капитане — каза той с треперещ глас.

Капитанът се усмихна.

— Така ли? — отвърна той и погледна към Маг. — Може ли да поговоря с вас, стопанке?

Тя кимна и младият рицар я отведе встрани. Все още теглеше мълчаливия за ухото и той залиташе подире му.

— Колко зле беше? — попита той.

Маг срещна погледа му — имаше много красиви очи. Оказа се по-млад, отколкото изглеждаше отдалеч. Дрехите му бяха ужасни — яката на ризата му беше раздърпана и протрита, маншетите — направо черни от мръсотия, а от жакета му висеше дълъг конец.

— Зле — каза тя. Усети, че трепери, коленете ѝ омекнаха. Това не бяха обикновени очи.

— Войната не прави момчетата любезни — каза той и дръпна ухото на стрелеца.

— Вие обаче въпреки това ще научите онези двамата да воюват — рече тя, чудейки се какво я е прихванало, че му говори така и бързо добави: — Милорд.

Той се замисли върху чутото, а мълчаливият се опита да се дръпне, но капитанът злобно изви ухото му.

— Права сте, но ако не го направя, Дивото живи ще ни изяде — печално изрече той, сякаш наистина разбираше колко е права.

— Какво ще стане с него? — попита Маг.

— Със Сим ли? — попита капитанът, отново дръпна стрелеца за ухото, за да го обърне към себе си, а той изкрещя от болка. — Сим ще получи четиридесет удара с камшик по гърба. По десет на всеки два дни, да има какво да очаква с нетърпение. Освен ако наместникът ми реши да го накаже за пример на останалите.

Сим извика.

— В който случай ще го вържем за колелото на някоя каруца, ще му разрежем гърба… — продължи капитанът. Стрелецът изскимтя, а Маг се олюля.

Капитанът ѝ се усмихна.

— Може да ви звучи ужасно, но е за предпочитане пред изнасилването. Простете, говоря твърде прямо — рече той и я погледна, сякаш я виждаше за пръв път. — Вие сте шивачката, нали?

Тя направи реверанс.

— Да, милорд.

— Ще бъдете ли така любезна да ми отделите малко време? Имам нужда от… всичко.

Той се усмихна, а Маг кимна.

— Забелязах — рече тя и темата ѝ даде кураж да изправи рамене. — Ризи? Бельо? Подшлемници?

— Може ли по три от всичко? — с копнеж попита той.

— Ще дойда днес следобед, милорд — кимна Маг с припрян реверанс.

— Хубаво — отвърна капитанът и тръгна обратно към местните, без да пуска ухото на стрелеца. Селските момчета се надпреварваха да утешават Картъровите дъщери. Интересно защо младежът от Харндън стоеше неуверено отстрани, без да участва в надпреварата? Маг му се усмихна и се върна към работата си.