Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
Лесинг подръпна брадата си — в нея имаше златни нишки, което сякаш я караше да изглежда още по-сива.
— Ще изпълня волята ви, милейди — каза сериозно той, — но ще трябва да върнем някои от каруците. Напълно изпразнихме южната част на кралството и сериозно се съмнявам, че в Харндън е останала дори ръчна количка. Ако бъдат унищожени, реколтата ще изгние по нивите.
— Тогава нека се постараем да не бъдат унищожени — каза тя с усмивка. — Ще се погрижа каруците, които пратих на север, да се върнат обратно — или празни, или пълни със северната реколта.
— Кораби — внезапно се обади Лесинг. — Ако кралят е тръгнал към Лисен Карак, най-добре ще е да пътувате с кораби. По доковете има много празни галери, собственост на майстор Рандъм от Харндън. Събрал е огромен флот, с който да прекара северната реколта. Признавам, че това трябваше да остане в тайна, но жена му я сподели с мен, а с гребла и платна ще се придвижите далеч по-бързо. Освен това така е по-сигурно — досега не съм чул за блатник, който да може да плува. Какво ще кажете?
Тя направо обикна лордовете си за това, че не се опитват да ѝ попречат и че веднага се заеха да планират практическата страна на пътуването ѝ, за да може да се присъедини към армията.
След като изготвиха дузина списъци и извикаха при себе си половината големци в града, за да бъдат свидетели по нотариални актове и да станат управители на това или онова, тя най-после се тръшна в най-хубавото легло в кралската крепост в Лорика. Мери ѝ помогна да си свали копринения жакет, после сукмана и ризата, а накрая и мъжкия прилепнал панталон, който носеше под тях, за да може да язди като мъж.
— Ще ме вземете ли със себе си? — попита Мери.
— Ще взема теб, Емота, Хелена и Аполонасия — апатично отвърна кралицата. — И Бека.
— Да ви приготвя ли ваната? — попита Мери.
— Да, ще ми бъде последната за Бог знае колко дни — рече кралицата. — О, par dieu46, Мери, ще се освободим от всичко това! Очаква ни приключение!
Лейди Мери се усмихна на господарката си, но усмивката не стигна до очите ѝ, тя сякаш гледаше далеч отвъд стаята им.
— Още ли мислиш за него? — попита кралицата първата си дама.
— Само когато съм будна — призна Коравото сърце. — Понякога и когато спя.
— Той не е с армията — рече Дезидерата. Беше получила две съобщения, в които съпругът ѝ споменаваше Гавин Мюриен, но нито едно не указваше къде се намира той.
— Ще бъда по-близо до него — рече Мери и въздъхна. — Не осъзнавах, че го обичам, докато кралят не го отпрати.
Кралицата прегърна Мери, изчака я да си поплаче и се замисли за писмата на съпруга си.
„Звучеше разтревожен.“ Беше го усетила ясно въпреки бъбренето му… или може би точно заради него. Мъжът ѝ имаше нужда от нея, за да му напомни кой е.
Дезидерата заспа, мислейки за Мери и Гавин и когато се събуди, разбра, че е станала адмирал на флотилия от четиридесет речни галери, двадесет от които с гребла, масивни мачти и бронирани стени. Движеха се бързо и можеха да носят тежък товар. Когато слънцето се издигна над речните брегове, флотилията ѝ вече потегляше на север, а жителите на града се радваха да видят гърба на гребците, които им бяха докарали повече неприятности от цяла рота войници. Въпреки плана си Дезидерата тръгна с всичките си дами, комплект шатри, доспехи и сушено месо за армията. С нея тръгна и отряд мъже от гилдиите в Лорика, облечени в ужасни кафтани в пурпурно и златно. Умееха да стрелят с арбалет и никога не бяха напускали града, но епископът не беше успял да ѝ намери други войници.
— Гребете с всички сили, момчета! — извика кормчията.
Облечената в бяло Дезидерата се излегна под яркото слънце и остави лъчите му да позлатят косата ѝ.
Глава дванадесета
Обсадата на Лисен Карак — ден шести.
В горите наоколо не се чува и звук. Дали чудовищата скърбят?
Завчера капитанът извоюва голяма победа срещу врага. Той прекоси Кохоктън с по-голямата част от ротата и тръгна на юг, където Гелфред откри търговски керван, идващ насам. Хората там вече бяха дали много жертви, но вилазката на капитана удари Дивото в гръб и унищожи армията му. Капитанът смята, че сме избили повече от петстотин войници, включително четири огромни чудовища — три каменни трола и един бегемот.
Хората разправят, че капитанът лично посякъл бегемота и че това е най-големият военен подвиг, който са виждали. Вчера ротата цял ден беше нащрек — очаквахме атака, която така и не дойде. Хората ни спяха на постовете си в пълно бойно снаряжение. Много селяни и някои от монахините казват, че това е краят на обсадата, че врагът ще се спотаи и ще избяга. Игуменката свика офицерски съвет.
46
За бога (от френски). — Бел.прев.