Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
— Все още можем да изпращаме вилазки и да очакваме успех — настоя капитанът. — Ако броим и хората на мастър Рандъм, разполагаме с повече войници и стрелци, отколкото в началото.
Хармодий поклати глава.
— Не се съмнявам в това. Не желая да ви обидя, проявихте се благородно, но номерът с кучетата и соколите няма да мине отново, а интелектът му, простете, че го казвам, капитане, е страховит. Вече е вербувал предатели в крепостта и ще вербува още сред войниците и търговците. Освен това има способността да въздейства на всеки, който притежава силата. Колко силна е волята ви, милейди? — попита магьосникът.
— Никога не е била много силна — равно каза тя, — но когато става дума за него, е стоманена.
Хармодий се усмихна.
— Смятам, че това е вярно, милейди — призна той.
— Дори да ни е хванал в капан — настоя Червения рицар, — дори всеки ден да насъсква съюзниците си срещу нас, ние ще издържим.
— Няма да постъпи така — рече Хармодий и се наведе напред, а после посърна толкова рязко, че сякаш се спихна. — Вместо това ще действа подривно, така е устроен. Ще използва магия и измама. Обикновено предпочита някой предател да отвори портите, защото така оправдава собственото си предателство. Освен това обича да си мисли, че е по-умен от всички останали.
Капитанът успя да се усмихне.
— Старият ми учител по фехтовка казваше, че истинският майстор иска не само да победи, но и да го направи посвоему — рече той.
— Съвсем вярно — каза Хармодий. — Горделиво, но вярно.
Младият човек кимна.
— Горделивостта сигурно е често срещан недостатък и във вашия занаят.
Хармодий се усмихна горчиво, а капитанът се наведе напред.
— Имам два въпроса и се радвам, че сте тук, за да им отговорите — рече той. — Той може ли да удари стените директно, с фантазъм?
— Изключено — каза игуменката. — Те са укрепвани с молитви и заклинания в продължение на петстотин години и нищо на света не може…
— Напротив, може — прекъсна я Хармодий. — Милейди, той вече не е Ричард Плангиър, магьосник-благородник, който просто си е забучил няколко пера и се е покварил малко. Той е Торн, Властелин от Дивото. Ако наистина си го науми, може да нападне стените на тази древна крепост с цялата си мощ и с течение на времето да успее да ги събори. — Той се обърна към капитана. — Според мен обаче, макар че може ужасно да греша, той няма да прибегне до това, освен ако всичките му други планове се провалят. Цената би била чудовищна.
Червения рицар кимна.
— Очаквах да чуя нещо подобно. Ето и втория ми въпрос. Вие сте кралският магьосник. Притежавате ли достатъчно сила, за да отвлечете вниманието му? Или да го победите?
Хармодий кимна.
— Мисля, че мога да му отвлека вниманието. Веднъж без особен риск за самия мен и веднъж с огромен риск — рече той и се разсмя. — Ваши благородия, усещам го навсякъде около нас. Опитва се да влезе в главите ни и засега силата в този манастир и в стените на крепостта е успяла да го спре. Той знае, че съм тук, но мисля, че все още не е наясно кой съм — каза Хармодий, поклати глава и сякаш отново посърна. — Допреди няколко дни обаче самият аз не знаех кой съм. Боже Господи, как е успял да ми размъти главата!
Капитанът се облегна назад и потъна в дълбок размисъл.
— Според вас има ли обстоятелства, при които би зарязал обсадата? — попита той. — Ако дойде кралят, дали няма просто да се оттегли?
Хармодий ги наблюдава дълго и втренчено.
— Вие изобщо не разбирате с какво си имате работа — рече той. — Наистина ли си мислите, че кралят ще стигне до нас?
Червения рицар направи физиономия.
— Вие сте всезнаещият маг, а аз — младо кутре, което командва шайка наемници, но според мен…
— Спестете ни престорената си скромност — сопна се Хармодий.
— Тогава вие ни спестете самомнителната си арогантност! Това не ми прилича на внимателно изготвен план и при цялото ми уважение към вас, магьоснико, този Торн явно не е толкова умен, за колкото го мислите — рече капитанът и се огледа.
Сер Майлъс кимна.
— Съгласен съм, допуска грешките на начинаещ. Не знае нищо за войната — каза той и сви рамене. — Или поне не знае как да воюва с хора.
Хармодий се накани да отговори, но вместо това подръпна пищната си брада. Настана пълна тишина и мъжете около масата се подготвиха за реакцията му. Накрая обаче магьосникът само поклати глава.
— Това е… интересен довод. И е много вероятно да е верен.
Отец Хенри напусна голямата зала, прегърбил рамене и Маг го видя да влиза в параклиса, където седна на резбования стол до вратата и покри лицето с ръце.