Махалото на Фуко

Йезуитите разбрали, че ако искат да внесат смут всред врага, начинът е да създадат тайни секти, да изчакат най-опасните ентусиасти да се включат в тях и после да арестуват всички. С други думи, ако се боиш от заговор, организирай го, така всички, които биха участвували в него, попадат под твой контрол.

Спомних си, че за Рамзей, първия, който установява пряка връзка между масонството и Тамплиерите, Алие веднъж се изказа твърде резервирано, намеквайки, че не бил чужд на католическите среди. И наистина, още Волтер е изобличил Рамзей като човек на йезуитите. Йезуитите създали във Франция шотландското неотамплиерство в отговор на зараждащото се английско масонство.

По този начин се обясняваше защо през 1789 година, по повод на тази история, някакъв маркиз Дьо Люше публикува анонимно прословутото „Есе върху сектата на Озарените“, в което напада всички видове Озарени, баварски или не, анархисти богоубийци или неотамплиери мистици, и слага в същия кюп и павликяните, да не говорим за Постел и Сен-Жермен (странно как постепенно и сякаш по чудо всички частици на нашата мозайка си отиваха по местата!). Главното му роптание е, че тези форми на тамплиерски мистицизъм нарушавали здравия авторитет на масонството, което, обратно, било общество на добри и честни хора.

Бейкънистите измислили масонството като „Рикс Бар“ в Казабланка, а неотамплиерството обезсмисляло тяхното изобретение. Люше бил изпратен като наемен убиец, за да очисти всички групи, които не били бейкънистки.

Но точно тук трябваше да държим сметка за едно обстоятелство, с което бедният Алие не можеше да се примири. Защо Дьо Местр, който бил човек на йезуитите, и то повече от седем години преди появата на маркиз Дьо Люше, е отишъл във Вилхелмсбад да всее смут сред неотамплиерите?

— Неотамплиерството се развивало прекрасно през първата половина на осемнадесети век, разсъждаваше Белбо, но в края на века съвсем закъсало, първо, защото са го завладели революционерите, за които наред с Бог Разум и Свещен Съюз всичко било пълна каша, но важното било целта — да се отреже главата на краля (виж Калиостро), и после, защото в Германия немските принцове си пъхали гагата в тази работа, особено Фридрих Пруски, чиито цели изобщо не съвпадали с намеренията на йезуитите. Когато мистичното неотамплиерство, независимо от това кой го е създал, родило „Вълшебната флейта“, логично е хората на Лойола да са решили да се освободят от него. Точно като в икономиката, купуваш фирма, препродаваш я, ликвидираш я, обявяваш фалит и, естествено, не се интересуваш какво ще стане с портиера. Или като старата кола: когато вече не върви, пращаш я на пресата в гробището.