Махалото на Фуко

Вече от доста време всичко беше пред очите ни, но не си давахме напълно сметка за това. В продължение на шест века шест групи се борят помежду си, за да осъществят Плана от Провенс, и всяка група взима идеалния текст на този План, просто променя основата му и го приписва на противника си.

След като Розенкройцерите се появяват отново във Франция, йезуитите придават на плана отрицателен смисъл: дискредитират Розенкройцерите, дискредитират бейкънистите и създаващото се английско масонство.

Когато йезуитите изобретяват неотамплиерството, маркиз Дьо Люше приписва плана на неотамплиерите. Но йезуитите, които вече изоставят и неотамплиерите, използуват Барюел, за да подражават на Люше, като обаче приписват плана изобщо на всички франк-масони.

Бейкънистите контраатакуват. Изпощихме всички текстове от полемиката между либерали и лаици и в края на краищата открихме, че като се започне от Мишле367 и Кине368 и се стигне чак до Гарибалди и до Джоберти369, Посланието е било смятано за дело на йезуитите (идеята може би е идвала от Тамплиера Паскал и от неговите приятели). Темата става популярна със „Скитникът евреин“ на Йожен Сю и с неговия герой, злокобния господин Роден, квинтесенция на световния йезуитски заговор. Но когато се разровихме в романите на Сю, намерихме много повече: един текст, който сякаш дума по дума беше преписан, но повече от половин век по-рано, от „Протоколите“. Ставаше въпрос за последната глава на „Потайностите на Народа“. Тук сатанинският план беше обяснен до най-малките си престъпни подробности в документа, който генералът на Обществото, отец Руутаан (историческа личност), изпраща на Роден (вече персонаж от „Скитника евреин“). Рудолф де Геролщайн (персонаж от „Парижките потайности“) се сдобива с този документ и го предава на демократите. „Виждате ли, драги Льобрен, как добре е построен този адски замисъл, колко ужасяващи мъки, каква страховита власт, какъв жесток деспотизъм подготвя той за Европа, ако, не дай боже, успее…“