Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена. Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Добре, съгласи се Белбо. Но не мислите ли, че и бейкънистите са имали доста трудности по пътя? Някои от тях тръгват по линията на сциентистката мечта и се натъкват на задънена улица. С други думи, в края на династията такива като Айнщайн или Ферми, които търсят тайната в сърцето на микрокосмоса, всъщност правят погрешни открития. Вместо да разбулят тайната на чистата, естествена, мъдра телурична сила, те откриват технологичната, мръсна, екологически вредна атомна енергия…
— Пространство/време, голямата грешка на Запада, допълни Диоталеви.
— Загуба на правилната посока. Ваксината и пеницилинът като карикатура на Еликсира за дълголетие, обадих се и аз.
— А и онзи другият Тамплиер, Фройд, продължи Белбо, който, вместо да изследва истинските физически подземия, се впуснал да рови в психическите, като че ли вече не е било открито и казано всичко по този въпрос от алхимиците.
— Ама точно ти, закачи го Диоталеви, настояваше да публикуваме книгите на доктор Вагнер. За мен психоанализата е храна за невротици.
— Да, и членът е само един фалически символ, нищо друго, заключих аз. Хайде, господа, въртим се на празен ход. Да не губим време. Още не сме определили мястото на павликяните и йерусалимците.
Но преди да успеем да отговорим на поредния въпрос, ние се натъкнахме на една група, която не участвуваше в тридесет и шестимата невидими, но доста бързо и активно се включи в играта и провали отчасти намеренията ни, действувайки като объркващ елемент. Йезуитите.
88
Барон Фон Хунд, кавалер Рамзей… и много други, които създадоха титлите при тези ритуали, действуват по указанията на Генерала на Йезуитите… Тамплиерство и Йезуитство.
(Писмо на г-жа Блаватска до Чарлс Съдъран, 32 ¤ А и П. Р. 94 ¤ Мемфис, К. Р. #, К. Кадош, М. М. 104 и т.н., Посветен от Английското Розенкройцерско Братство и други тайни общества, 11.1.1877; „Разбулената Изида“, 1877, с. 390)
Бяхме ги срещали множество пъти, още по времето на първите Розенкройцерски манифести. Още през 1620 година в Германия се появява една „Йезуитска Роза“, в която се припомня, че символиката на розата е католическа и библейска и че Розенкройцерите са само един от вариантите на йезуитската мистика, предназначен за населението на реформирана Германия.
Спомних си думите на Салон за ненавистта, с която отец Кирхер изправял Розенкройцерите на позорния стълб, и то точно там, където говорел за дълбините на земното кълбо.
— Отец Кирхер, казах, е главно действуващо лице в тази история. Защо този човек, който толкова пъти е доказвал, че има остра наблюдателност и вкус към експеримента, е отричал по този начин малкото добри идеи сред хилядите страници, гъмжащи от неправдоподобни хипотези? Кореспондирал с най-големите английски учени, а във всяка една от книгите си отново подхващал типичните розенкройцерски теми, на пръв поглед за да ги опровергае, но всъщност за да предложи своя контрареформистка версия. В първото издание на „Fama“, този господин Хазелмайер, осъден на каторга от йезуитите заради реформаторските си идеи, с пяна на уста твърди, че истинските и праведни йезуити били те, Розенкройцерите. Добре, но Кирхер пише своите тридесет и толкова тома само за да докаже, че истинските и праведни Розенкройцери са именно те, йезуитите. Йезуитите полагат всички усилия да се докопат до Плана. Отец Кирхер иска той да изследва Махалото и го прави, по свой си начин, разбира се, изобретявайки планетарен часовник, който показва точния час във всички седалища на Ордена, пръснати по света.
