Духът на демона

— Не е вярно — рече Джуравиел, — аз помагам на приятели, изплащам дълга си и нищо повече.

— Тогава ни помогни — настоя Пони, но Елбраян, вещ в отношенията с елфите, вече се бе предал.

— Искате да се намесим политически — обясни Джуравиел. — Това е невъзможно.

— Искаме да уважиш паметта на Авелин — възрази Пони.

— Това е проблем на Църквата — бързо отвърна Джуравиел. — Тя, а не Туел’алфар, трябва да реши какво да прави.

— Това наистина е проблем на хората — съгласи се Елбраян и сложи ръка на рамото на Пони, за да я успокои. Тя го погледна в очите и той поклати глава бавно, за да й покаже колко безнадежден е този спор.

— Бих те помолил тогава да вземеш камъните и да ги дадеш на Брадуордън — рече пазителят на елфа. — Нека той ги вземе и да ги зарови някъде надалеч.

Джуравиел кимна в знак на съгласие.

— И върни Сивия камък на Роджър — продължи Пони. — А Симфония заведи в гората отвъд Дъндалис, в неговия дом.

Елфът отново кимна и след дълга пауза избухна в смях.

— Ах, каква обнадеждена задруга сме станали! — рече елфът. — Планираме нашето поражение, а не победата. Тъй ли те обучихме, Нощна птицо?

На лицето на Елбраян се появи усмивка, макар и засенчена от поникналата тридневна брада.

— Обучен съм да печеля — реши той. — И ние ще намерим начин да влезем в Сейнт Мер-Абел и да излезем оттам с Брадуордън и Чиличънкови още преди монасите да разберат, че сме ги навестили.

Те пиха за това и хапнаха. Когато се навечеряха и започнаха да очертават бивака си и неговата защита, Джуравиел отиде да претърси околността, оставяйки Елбраян и Пони сами.

— Страх ме е — призна Пони. — Чувствам се, сякаш сме на края на дългия път, който започнах със срещата си с Авелин Десбрис.

При все показаното преди малко самочувствие, Елбраян не възрази.

Пони се приближи към него и той я прегърна. Тя го погледна в очите, надигна се на пръсти и нежно го целуна. Сетне се отдръпна, продължавайки да го гледа, а напрежението се покачваше. Тя се върна и отново го целуна, вече по-страстно и той отвърна на целувката й.

— Ами уговорката ни? — понечи да попита той, ала Пони сложи пръст на устните му, карайки го да замълчи, сетне го целуна отново, отново и отново, и го събори на земята.

На Елбраян му се струваше, че са сами в широкия свят, под блещукащите звезди и с летния бриз, който галеше и охлаждаше телата им.

Рано на следващия ден те отново бяха на път, пришпорваха конете си, докато зората обагряше източното небе пред тях в розово. Всякакви разговори за това как биха могли да проникнат в Сейнт Мер-Абел бяха прекратени дори преди истинското обсъждане, тъй като те нямаше как да измислят нещо, докато не видеха укреплението. Дали вратите бяха широко отворени за бегълци от близките градове или бяха залостени, а по стените патрулираха стражи?