Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Съсредоточавайки се, представяйки си покойната си съпруга, за да събере смелост, Гревис дръпна с всичка сила срещу оковата, която придържаше ранената му ръка. Преглътна болката и дръпна колкото можа, дори повече. Дори не чу чупенето на костите, а само продължи да дърпа като звяр, раздирайки плътта си, мачкайки ръката си в оковата.
Накрая, след дълги минути на агония, той освободи ръката си. Коленете му омекнаха.
— Не — скара се сам на себе си, остана прав и се обърна към увисналата верига. С едно движение я уви около ръката си, завъртя я и прехвърли оковата около главата си. Сетне се изправи на пръсти, отхлабвайки натиска върху гърлото си.
Ала не за дълго, разбра той, след като краката му започнаха да отслабват и тялото му се свлече, а веригата се стегна на врата му.
Искаше да види този тунел, да иде при Петибуа и Грейди…
— Казах ти, че е зъл — ревна абат Маркварт на брат Франсис, когато стигнаха до трупа на обесения, — ала дори аз не знаех колко точно. Да отнемеш живота си! Какво малодушие!
Брат Франсис искаше да се съгласи с това, ала част от съзнанието му не му позволяваше да го направи тъй лесно. Бяха намерили жената, Петибуа, в съседната килия също мъртва, ала не поразена от собствената си ръка. Франсис подозираше, че Гревис е знаел, че е мъртва, и това е подтикнало съсипания старец към самоубийството.
— Няма значение — каза Маркварт презрително, донякъде успокоен след шока на смъртта.
— Както ти казах преди, никой от двамата не знаеше нищо ценно.
— Как може да сте сигурен в това? — осмели се да попита Франсис.
— Защото бяха слаби — сопна му се Маркварт — и това — той махна с ръка към мъртвата фигура, висяща до стената — само го доказва.
Слаби, ако имаха да ни казват нещо, щяха да се пречупят от разпитите отдавна.
— И сега всички те са мъртви, тримата от семейството на онази Пони — каза тъжно брат Франсис.
— Но докато тя не знае това, си остават ценни за нас — каза жестоко върховният абат. — Няма да казваш на никого за гибелта им.
— На никого! — изуми се Франсис. — Сам ли да ги погребвам, както Грейди на пътя?
— Грейди Чиличънк си беше твоя отговорност — отново му се сопна Маркварт.
Брат Франсис заекна, търсейки отговор, който така и не дойде.
— Остави ги където са — добави Маркварт, след като прецени, че младият монах е набрал достатъчно страх. — Червеите ще ги изядат и тук, точно както и под земята.
Франсис понечи да възрази, по-кротко този път, да напомни за проблема със смрадта, ала се спря. В тези забравени тъмници миризмата на два трупа едва ли щеше да се забележи, нито би променила особено и без това отвратителната аура на това място. И все пак идеята тези двамата да останат непогребани, особено пък жената, която не бе направила нищо лошо, някак потресе Франсис.
Ала и той не беше светец. Ръцете му не бяха чисти и както всички други проблясъци на съвест, които се проявяваха у протежето на Маркварт, и този бе угасен и бързо прогонен.
Маркварт се отправи към вратата и Франсис забеляза нервността на това движение. Тепърва трябваше да проверят Брадуордън, по-важния според Маркварт затворник. Франсис излезе бързо от килията и се затича по прашния каменен коридор, вадейки ключовете си, още преди да стигне до килията на Брадуордън.
— Махнете се, песове! Нищо няма да ви кажа! — чу се смелият глас отвътре и Франсис, видимо успокоен, отключи вратата.
— Ще видим, кентавре — измърмори Маркварт тихо. Сетне се обърна към Франсис: — Носиш ли превръзката?
Франсис понечи да я извади джоба си, сетне се поколеба.
Но твърде късно, тъй като Маркварт го бе видял, протегна се и взе превръзката.
— Нека да изпълним нашия дълг — рече абатът, изглеждайки развеселен.
Жизнерадостният му тон накара брат Франсис да потръпне, тъй като знаеше, че с вълшебната превръзка на ръката, на кентавъра му предстояха дълги и ужасни мигове…
Глава 28
Когато дългът зове
Вятърът духаше силно над водите на Масур Делавал, когато Елбраян, Пони и предрешеният Джуравиел се качиха на ферибот в Палмарис, където елфът привлече немалко учудени погледи. Пони го придържаше близо до себе си, защото се мъчеше да го представи за свой син — и то болен син, а понеже заразите бяха често срещани в Хонс-де-Беер и будеха страх у хората, никой не посмя да ги приближи.