Духът на демона

Когато завърши, Пони дойде при него, яхнала Сивия камък.

— Редно е да им кажем — каза тя и посочи към кервана.

— Те знаят, че тук горе има някой.

— Но едва ли знаят, че смятаме да им помогнем — възрази Пони, така че да се приготвят както трябва. Няма как сами да спрем гоблините, колкото и ефективни да са клопките и мечовете ни. — Тя посочи надолу по склона към дънер, полускрит от високата трева. — Тук е доста стръмно, така че първите гоблини ще тичат с пълна скорост и ще бъдат достижими за стрелите на търговците — рече тя. — Това може да е решаващо. Ако опъна въже тук, мога да забавя напредъка на гоблините и да дам възможност на търговците да ги обстрелват по-дълго.

— От триста фута — отвърна Елбраян, наблюдавайки разстоянието от издатинката до най-близкото прикритие.

— Търговците сигурно имат толкова дълго въже — рече Пони, изчака Елбраян да кимне, обърна Сивия камък и внимателно се спусна по могилата. На две трети от пътя, на по-малко от петдесет ярда от кервана, и вече на открито в тревата, тя забеляза много лъкове, насочени към нея, макар че повечето от тях се снижиха, когато стрелците забелязаха, че не е гоблин.

— Поздрави — каза тя и пое към фургоните.

Обърна се към едрия човек с хубави дрехи. По позата му личеше, че е от водачите на кервана.

— Не съм ви враг, а приятел.

Човекът кимна предпазливо, но не отговори.

— Гоблините не са далеч оттук и скоро ще се върнат — каза Пони, като се обърна и посочи към могилата. — Оттам. Аз и приятелят ми сме им приготвили няколко изненади, ала се опасявам, че няма да успеем да ги спрем напълно.

— Откога това стана ваша битка? — попита търговецът, изпълнен с подозрение.

— Когато има гоблини, битката винаги е наша — отвърна тя без колебание, — но може би предпочитате да не се намесим и да ви оставим сами срещу осемдесет гоблина.

Това накара човека да загуби част от самочувствието си.

— Откъде знаете, че идват от юг? — попита той.

— Познаваме гоблините — бе отговорът на Пони. — Наясно сме с тактиките им или по-скоро с липсата на такива. Събрали са се на юг и нямат търпение да организират нападение от няколко страни. Не и когато смятат, че сте притиснати и победени.

— Няма да се предадем! — обяви единият от стрелците, издигайки лъка си във въздуха, жест, вяло повторен от останалите десетима. Пони видя, че керванът има по-малко от четиридесет годни за бой мъже и само двадесетима стрелци, повечето от които неопитни и едва ли щяха да отблъснат гоблините, преди да се стигне до близък бой. Елбраян можеше да се бие с гоблините при съотношение три и дори четири към едно и пак да е сигурен победител, ала за обикновен човек дори един гоблин понякога бе твърде много.

Явно и търговецът знаеше това, тъй като изглеждаше доста умърлушен.