Гай-джин

Филип Тайърър беше изтощен и почти заспал. Фуджико понасяше тежестта му спокойно, после започна да се измъква.

— Аийе мацу. Не, не мърдай… чакай — измърмори Филип.

— Искам да донеса кърпа, Тайра-сан. Кърпа, разбираш?

— Аха, да. Разбирам, кърпа. Ти стой, аз ще взема…

— О, не, ще ме обидиш, това е мое задължение. Нека да ида, моля… хайде, бъди послушен и не създавай мъчнотии.

Тя се подсмихна, когато той се сгуши в нея и я задържа, но беше ловка, добре си познаваше занаята и изчака. Сега в малката стая царуваше покой. Нощта беше ясна. Вятърът шумолеше в дърветата и храстите. Откъм плъзгащите се прозорци полъхна топло и приятно. Петролната лампа мъждукаше.

След миг Фуджико се измъкна, без да наруши спокойствието му, и отиде в малката баня с висока дървена вана, напълни я до ръба с гореща вода; ваната беше поставена върху дървена решетка — така водата изтичаше, щом се измъкне чепът. Там имаше ароматичен сапун, гърне и чисти кърпи. Тя бързо се подсуши с влажна кърпа.

На връщане донесе гореща кърпа, изтри го, после го избърса. През това време Тайърър здраво стискаше очи и почти стенеше от удоволствие, едновременно смутен, че тя се грижи за него, а не той за нея.

— Ах, Фуджико-чан, ти си чудесна!

— Не, удоволствието е мое — отвърна тя, отдавна преодоляла учудването и объркването си от странните навици на чужденците: рядко се къпеха, бяха изпълнени със срам и чувство за грях пред креватните удоволствия, отнасяха се поразително собственически към жените и обикновено побесняваха, че тя приема и други клиенти — глупаци, та те не бяха нищо повече от клиенти, — или се извръщаха изчервени, когато се събличаше за тяхно удоволствие, или се прикриваха още несъблечени, предпочитаха да се любят на тъмно, а всеки знае, че най-вълнуващото е да виждаш, оглеждаш и наблюдаваш, или се — изчервяваха до смърт, когато тя опитваше обикновени пози, за да ги предпази от скуката и да подсили Миговете с Боговете — времето на Облаците и дъжда.

„Не, гай-джин не са като нас. Те обичат главно позата «Първа позиция» с неотложност, от време на време позата «Примамване на кокошката» или позата «Времето на черешовия цвят» и не ми дават никаква възможност да демонстрирам своите умения; когато пък на светло се наглася да играя с Еднооката маймуна различните игри за възбуждане — като «Близо и Далеч», «Над дракона», «Пролетно засаждане», «Открадване на меда», които дори най-неопитният младеж желае и оценява, гай-джин рязко се отдръпват, здраво, но нежно ме издърпват до себе си, целуват шията ми, притискат ме плътно до себе си и мърморят неразбрано.“ Тя прошепна:

— Сега ще те масажирам, за да заспиш.