Гай-джин

Без да се обръща, Тайърър се пресегна и сложи ръка върху бедрото й. Прекрасна копринена кожа.

„Докъде бях стигнал? О, да, роджу. Ще им дадем да разберат на негодниците. Дяволски зле е, че са обстрелвали пощенския кораб — трябва да разчистим Шимоносеки и ако проклетите Бакуфу не го направят, значи ние ще отстраним тези батареи. Да не забравя — по-предпазливо с Накама, и той е от Чошу. Дали ще мога да го използвам като посредник? А ако роджу не пожелаят да се разправят с тези дяволи от Сацума, ще се наложи сами да ги разбием. Проклет безочлив даймио — да твърди, че не можел да открие убийците на Кентърбъри, та нали тия мръсници излязоха от собствените му редове, за Бога. Видях как отсичат ръката на Кентърбъри и кръвта рукна…“

Пръстите й се заковаха на едно място.

— Какво има, Тайра-сан?

Преди да се усети, той вече я прегръщаше, искаше да отпъди спомена за Токайдо. Когато треперенето му спря, легна на гръб, привлече я до себе си и я притисна, обожаваше топлото гъвкаво тяло до себе си, толкова бе благодарен, че е с нея, изчакваше лошият спомен да отзвучи.

Фуджико лежеше тихо, също чакаше, не мислеше за него — само дето гай-джин още веднъж бе доказал, че наистина е особен, неразбираем. Беше й приятно да си отдъхне до него, радваше се, че първото му свършване бе минало благополучно, клиентът бе задоволен и тя бе сигурна, че си е заслужила допълнително заплащане.

Сутринта, когато Райко определяше техните срещи, й съобщи, че ще й повиши таксата: „само с Тайра-сан, защото ще имаш извънредна работа. Помни, че той може да стане едра риба за теб, Фуджико, господар за дълго време, много по-добър от Кен-тър-бъри-сан, ако сме внимателни и ако ти му доставяш удоволствие. Французинът разправя, че бил важна клечка, така че се помъчи да го удовлетворяваш. Само говори на японски, не на пиджин, стани му учителка, окуражавай го и помни, че той е изключително свенлив, не знае нищо, но никога не му споменавай за Кентърбъри. Ще се престорим, че заминаваш за няколко дни — но не се безпокой, имам двама клиенти за утре, един гай-джин за следобеда и един цивилизован мъж за през нощта…“

„С щедър господар за година-две бързо ще си изплатя дълговете и животът ще стане много по-хубав, вместо да приемам случайни клиенти“ — мислеше си тя, после със задоволство се прехвърли в бъдещето, както правеше винаги, когато бе с клиент. В мечтите си живееше щастливо с богат съпруг земеделец и четирима или петима синове. Виждаше къща сред множество оризови полета, изобилие от зелени стръкове на зимни и пролетни посеви, обещаващи още една богата реколта, мила и доволна от нея свекърва, един-два вола, впрегнати в плуг, цветя в малката градинка…

— О, Фуджико. Благодаря ти, ти си чудесна.

Тя се намести по-близо и го похвали колко е силен и мъжествен.

— Какво? — попита Филип сънливо. Една от ръцете й отговори интимно и той се изви. — Не, Фуджико, моля, първо да поспим. Не… моля, по-късно…