Гай-джин

— Видя ли, че на улицата остана незабелязан дори от войниците, тъй като вече не приличаш на самурай!

— Да, Тайра-сан. Ти можеш помогнеш, моля?

— Винаги. Какво още?

— Искам пробвам ваши дрехи, стана по като гай-джин, а?

— Великолепно хрумване!

Когато се върнаха в Легацията, Тайърър побърза да се срещне със Сър Уилям, развълнувано му съобщи имената на шогуна и Императора.

— Сметнах, че незабавно ще поискате да ги научите, сър. И още малко сведения: мисля, че правилно го разбрах: той твърди, че всички японци, дори даймио, трябва да получат разрешение, за да посетят Киото. Там живее Императорът.

— Какви са даймио?

— Така наричат своите крале, сър. Но всички, дори и те, не могат да посетят Киото без разрешение — Накама казва, че Бакуфу, което е другото име на шогуната — нещо като гражданска служба, — се боят от свободен достъп до града на когото и да било. Тайърър се опитваше да запази самообладание, но думите сами се изливаха от устата му. — Ако е така и шогунът е там сега, а Императорът пребивава там постоянно и ако цялата власт е съсредоточена там — щом отидете в Киото, сър, няма ли с това да пренебрегнете Бакуфу?

— Съвсем логично — рече любезно Сър Уилям и въздъхна от удоволствие, че сам се е досетил, без да дочака обясненията на преводача. — Филип, мисля, че ще съставя нова чернова. Върни се след час — справил си се много добре.

— Благодаря ви, сър. — После той му разказа за „новия“ Накама и новата прическа. — Струва ми се, че ако съумеем да го склоним за европейските дрехи, той ще става все по-кротък и по-кротък. Разбира се, докато ми преподава японски, а аз на него английски.

— Чудесно хрумване, Филип.

— Благодаря, сър. Ще го уредя незабавно. Мога ли да изпратя сметката на нашия сараф?

Доброто настроение на Сър Уилям леко спадна.

— Нямаме излишни фондове, Филип, пък и Министерство на финансите… Много добре. Но само един кат дрехи. Погрижи се сметката да е скромна.

Тайърър си тръгна забързано и щом приключеше със съобщението, възнамеряваше да заведе Хирага при китайския шивач.

По това време на деня Хай стрийт пустееше, в късния следобед повечето мъже си седяха в канторите, почиваха си или бяха в клуба. Няколко пияни лежаха на завет на кея. Вятърът все още връхлиташе на пориви. По-късно щеше да се състои футболен мач между флотата и армията на парадното игрище и Тайърър го очакваше с нетърпение, не както срещата си с Джейми Макфей, която бе принуден да приеме след посещението при шивача.

— Той е управител на компания Струан тук, Накама-сан, някак си е разбрал за теб, знае, че говориш малко английски. Можем да му се доверим.

— Со ка? Струан? Мъжът, който ще ожени?

— О, слугите ли са ти разказали за годежа? Не, Макфей е само главният им търговец. Ще се жени господин Струан, тай-панът. Това е неговата сграда: склад, кабинети и апартаментите му.