Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Според версията на историка на разузнаването ДЕЙВИД КАН, описана в книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1967), руснаците успяват да разчетат съобщенията от Енигма през 1942 г. В средата на 1943 г. те взели като трофей и военноморска Енигма и разчели някои от шифрите на германските военновъздушни сили. Научавайки това, британците предават на руснаците друга машина Енигма, а също и ръководство по експлоатацията, но не предлагат помощ при разгадаването на непрестанно променящите се настройки на Енигма. По-късно, когато при оттеглянето си германците губят стотици хиляди войници и техника, руснаците пленяват много машини Енигма и документи, свързани с кодовете.
Поради бързите промени в шифроването, постигани благодарение на Енигма, а също и поради периодичните промени в нагласата на роторите притежанието на машината не е гаранция за проникване в кодовете. Независимо от това благодарение на наличието на машините, първоначалните настройки и германските военнопленници от средите на оператори и свързочници съветските криптолози успяват да разгадаят Енигма в последните етапи на войната.
Германците използват Енигма през цялата война, въпреки че върховното командване използва шифровъчната машина ФИШ, а във флота е била въведена новата шифровъчна машина Тана. Трайната употреба на Енигма в германските служби — почти 2 десетилетия, се базира на нейната опростеност, преносимост, широка приложимост и сравнителна сигурност, а също и на проблемите, свързани с въвеждането на нови машини и обучението на персонал през войната. Освен това германците нямат преки доказателства, че съюзниците са проникнали в Енигма; макар и да съществуват подозрения, отбелязва Дейвид Кан, „дим не се виждаше“.
От 1926 г. чак до края на Втората световна война през пролетта на 1945 г. според някои данни са доставени на германските служби и агенции 100 000 машини Енигма. Вероятният брой е по-малък, но също така внушителен.
Различните ключове на Енигма (настройка на роторите) се използват не само от всички германски военни служби (включително СС), но и от Гестапо, АБВЕРА, дипломатическите служби и дори от конструкторската организация Тод, както и от ръководствата на тези служби и организации. Заради сигурността ключовете се променят периодически (освен всекидневните промени на роторните настройки). С разрастването на войната широко използваните ключове са раздробени на по-малки групи, за да се намали броят на шифрованите съобщения във всеки ключ. По този начин се намаляват потенциалните СЛАМКИ, създадени от съюзническите декодировчици.
Десетки ключове на Енигма са разчетени от британските декодировчици в Парк Блечли. Някои са разчетени за определен период, а след това „загубени“, когато германците правят промени в нагласяването на роторите. Въпреки това повечето са разчетени отново с помощта на съществуващите сламки или просто с „груба сила“ в криптоанализа — чрез използване на повече изчислителни машини БОМБ и хора, които да работят над ключовете.
Някои ключове стават достъпни, след като са заловени от съюзническите армии, като например Армадило (ключ на военновъздушните сили, разчетен през април 1944 г.) и Суон (ключ на Първа германска армия, разчетен през август 1944 г.). Други са разчетени още с появяването им, като Гедфлай (ключ на авиокорпус X, разчетен през януари 1942 г.) и Хорнет (ключ на авиокорпус IV, разчетен също през януари 1942 г.). Трети не са разгадани, като например Пюс (Четвърта военновъздушна армия, Източен фронт) и ТГД (ключ на Гестапо, наречен на името на берлинския позивен знак).