Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Секундантът на Булкокс сухо кимна, представи се — майор Ръскин. Представи се и лекарят — доктор Щайн.
— Имам да кажа нещо важно на господин Булкокс — каза титулярният съветник, когато майорът разопакова пред него копринената кърпа, в която бяха увити двете шпаги.
„Резервният план“ бе елементарно прост.
Той пита Булкокс дали е чупил напоследък китката си. Онзи отговаря: не, не съм я чупил. Тогава той публично, пред свидетели, изобличава Цурумаки. Започва от подлата лъжа, немислима за секундант. После минава към основното — издига обвинение за участие в заговора срещу Окубо. Доказателства няма, но вероломството, проявено от Дон, ще настрои свидетелите против японеца и ще ги накара да изслушат вицеконсула докрай. Булкокс може да е не на себе си от ревност, но все пак е човек с държавническо мислене и отлично ще разбере цялата важност на направеното заявление. Не стига че Цурумаки е организирал политическо убийство, ами се е опитал и да хвърли петно върху Британия и нейния представител. Тайното става явно и дуелът отпада. Зрителите ги очаква разочарование.
Ако не беше главоболието и тревогата за О-Юми, титулярният съветник несъмнено би измислил нещо по-сигурно. „Резервният план“, крехка рожба на мигрената, се оказа напълно негоден и безславно рухна в прахта при първо съприкосновение с реалността.
— Достопочтеният ме предупреди, че сте способен на подобно нещо — смръщи се Ръскин. — Не-не, никакви извинения. Дуелът ще се състои независимо от нищо.
— Не възнамерявам да се извинявам — студено го уведоми вицеконсулът. — Става дума за въпрос от държавна важност.
Лицето на майора изразяваше тъповата непреклонност.
— Дадените ми инструкции са ясни. Никакви преговори между противниците. Ще благоволите ли да изберете шпага?
— Ей, Ръскин, какво се бавите? — провикна се раздразненият Булкокс.
— Научих, че вашият приятел неотдавна си е счупил китката — припряно каза на секунданта Фандорин, който взе да се притеснява. — Ако нещата стоят така, не може да става и дума за дуел с шпаги. Всъщност тъкмо за това исках…
Англичанинът презрително го прекъсна:
— Глупости. Алджърнън не си е чупил никакви китки. Фокусът ви няма да мине. Чувал съм, че сред руснаците рядко се срещат джентълмени, но всичко си има граници.
— След Булкокс ще се заема с вас — обеща му титулярният съветник. — И ще набия тия думи обратно в чугунената ви г-глава.
Тая срамна невъздържаност можеше да се обясни само с яд на самия себе си — Ераст Петрович вече започваше да се досеща, че от плана му нищо няма да излезе. Достатъчно беше да погледне Цурумаки, който не криеше вече тържествуващата си усмивка. Дали се бе досетил за „плана“? Сега, естествено, е сигурен, че е надхитрил руснака.
Оставаше само една надежда — да разкаже всичко на Булкокс, когато се изправят очи в очи.
Вицеконсулът, без да гледа, хвана едната от шпагите за облечената с кожа дръжка.
Пусна на земята наметалото си, остана само по риза.
Майорът извади сабята си.
— Заемете позиция. Кръстосайте остриета. Започвате след моя удар. Съгласно условията боят продължава, докато поне един от противниците е в състояние да държи оръжие.
Сабята му иззвъня в скръстените шпаги и майорът отскочи настрани.
— Трябва да ви съобщя нещо — започна Фандорин бързо и тихо, за да не го чуят секундантите.
— Ха! — изсумтя вместо отговор достопочтеният и стовари върху противника си цяла каскада яростни удари.
Вицеконсулът се видя принуден да отстъпи, като едва успяваше да се защитава.
Отгоре се чуха възгласи, звук на аплодисменти, някакъв женски глас се провикна: „Браво!“
— Ама почакайте малко, дяволите ви взели! Ще имаме време да се бием! Станали сме жертва на политическа интрига…
— Ще те убия! Ще те убия! Само че не веднага. Първо ще те скопя като овен — изхърка Булкокс, оръжието му отскочи от шпагата на Фандорин и той атакува, целейки се в слабините.
Ераст Петрович едва успя да избегне удара, падна, скочи на крака, отново зае отбранителна позиция.
— Чуйте ме, идиот! — просъска той. — Става дума за честта на Британия!
Но видя кървясалия поглед на достопочтения и разбра изведнъж, че оня просто не го чува, че изобщо не го интересува нито честта на Британия, нито въпроси от държавно значение. Какъв Окубо, какви интриги? Тук се водеше древен като самия свят бой на двама мъжки за женска, най-важният и най-безпощадният бой на Земята. Умният Дон го е знаел от самото начало. Знаел е, че не съществува сила, способна да усмири жаждата за кръв, заслепяваща изоставения любовник.