Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— И какво излезе? — не издържа Доронин. — Виновен ли е, или не?
Ераст Петрович въздъхна.
— Май че не е. Впрочем преценете сами. Цурумаки ме попита: „Добре ли фехтувате?“ „Посредствено — отговорих. — Увличах се по фехтовката като дете, дори бях първа шпага на гимназията, но после я занемарих. В стрелбата съм много по-добър.“ Той каза: „Огнестрелното оръжие е прекалено смъртоносно, хладното е за предпочитане. Ако умеете да държите шпага, това е напълно достатъчно. Ще отида при Булкокс и ще му кажа, че сте направили своя избор. Той няма да може нито да откаже, нито да се бие. Защото неотдавна той падна от кон и си счупи китката. Изобщо не може да върти ръка.“ Възразих: „Не, в никакъв случай! Това е подло!“ А Дон отговори: „Щеше да е подлост, ако възнамерявахте да убиете Булкокс. А вие просто ще избиете шпагата от ръката му, ще опрете своята в гърлото му и от тая печеливша позиция ще му поднесете своите извинения, задето сте нахълтали в дома му — но само за това. Аз пък ще се погрижа повече хора да научат за дуела, така че зрители няма да липсват. След като пред публика обезоръжите, а после пощадите англичанина, той не би могъл да ви предизвика повторно.“ Та такъв план измисли Цурумаки. Малко понамирисва на източно коварство, но по определен начин е дори остроумно. Излиза, че Онокоджи е излъгал. Дон е невинен.
— Виновен е, и още как! — възкликна разпалено Всеволод Виталиевич. — Браво, Фандорин, успяхте да изобличите Дон! Излъгал ви е. Първо, не си спомням Булкокс напоследък да е ходил е превързана ръка. А второ, той е превъзходен фехтувач, което „вашият скъп приятел“ е премълчал, знаейки, че сте в Йокохама отскоро и не сте в течение. Спомням си, че миналата година в Атлетическия клуб проведоха състезание между европейските и японските фехтувачи. Първите използваха по избор затъпена шпага, рапира или еспадрон, вторите — бамбуков меч. Нашите претърпяха съкрушителна загуба. Единственият, който се оказа на висота, бе Булкокс. В заключителната схватка той устоя с шпага в ръка срещу най-добрия туземен състезател. И знаете ли кой беше той?
— Цурумаки Донджиро — прошепна Сирота. — Да, спомням си го. Беше прекрасен бой.
— Значи Онокоджи не е излъгал. Ето ни го търсеното д-доказателство — със задоволство резюмира титулярният съветник. — Тоест фактически тепърва предстои да събираме доказателства, но вече ни е известен правилният отговор на задачата.
— И какво възнамерявате да направите? Насрочен ли е вече дуелът?
— Да. Цурумаки пред мен отиде при Булкокс и след половин час се върна със съобщението, че боят ще се състои утре в осем сутринта на хълма Китамура над Блъф.
— И смятате да се напъхате в тоя капан?
— Естествено. Не се тревожете, Всеволод Виталиевич, имам за случая резервен план. Може да минем и без събиране на доказателства.
— Ами ако той ви убие?
Фандорин небрежно сви рамо, което трябваше да означава, че планът не предвижда подобен изход.
— Това ще бъде много красива смърт — внезапно рече Сирота и лицето му, кой знае защо, пламна.
Май в тоя случай ще ми се отвори шанс да попадна в бройката на „искрените хора“, помисли си Ераст Петрович, забелязал, че в очите на деловодителя грее възбуден блясък. Към портретите на маршал Сайго и Александър Сергеевич като нищо ще се добави още един.
— Извинете ме, господа. Нещо съм уморен. Ще ида да п-полегна.
Той излезе, като се стараеше да не залита, но в коридора му се наложи да се подпре на стената, а щом прекрачи прага на жилището си, изведнъж усети, че подът се превръща в някакво подобие на корабна палуба — тя тръгна надясно, после се покатери наляво и в крайна сметка избяга изпод краката му. Ераст Петрович падна.
За известно време очевидно бе загубил съзнание, защото, когато отвори очи, вече лежеше в леглото и Маса слагаше на челото му нещо студено. Това беше неописуемо приятно. Фандорин благодари: „Аригато“ — и отново пропадна.
После се отбиха Асагава и доктор Туигс. Иззад гърбовете им надничаше сержант Локстън, който незнайно защо не беше с кепе, а с каубойска шапка. Те мълчаливо гледаха лежащия Ераст Петрович и се споглеждаха помежду си.
А после ги смени друго, много сладко видение — О-Юми. Нейното лице не беше толкова прекрасно, колкото наяве: беше бледо, изпосталяло, тъжно и кичури от разпиляната й фризура висяха край бузите, но Фандорин страхотно й се зарадва.