В земята пламък се крие

— Гледахме как пиете от водите на свещените извори. За това престъпление трябва да платите с живота си. Как смеете да отпивате от източника на животворната кръв? Чухме легендата за Хапута, когото ние наричаме а-Хами-аг-Шейх, Пустинотворец и Водоносец, Баща на живота. В почит към легендата ще пуснем разказвача.

Той се обърна и вдигна длани към челото си, сетне ги разпери в знак на почит.

— Щяхме да пуснем всички ви, след като ви кажем никога вече да не пиете от тези извори, ала сега гневът ни е разпален от подлия удар на вашия спътник. Всички останали ще бъдете вързани и отведени в Гадир Масаб, където ще бъдете продадени като роби.

— Не ще остана свободен, докато приятелите ми са вързани! — разгорещено заяви Те Туахангата. — И с какво право ни заповядваш? Ние сме свободни хора. Кой си ти, та да ни задържаш?

Зад гърба на водача бедуините заръмжаха гневно.

— Тишина! — заповяда мъжът, докато загръщаше главата си. — Тази земя е наша. Нямате право да осквернявате извора на Кървена. Още от дните, когато глупаците от Табул замърсяваха реката в диренето на злато, ние я обявихме за наша — от Хилядоливника на запад до Намаказар на изток, съвсем до границата със Сариста. Това е нашата земя, Хамадабат и Бадият, тук отсъждаме ние. Щом се спуснете по Тиммис-зао, навлизате в нашите земи, където зависите от нашите закони. Според тях ви се полага смърт. Припомнете си милостта ни.

Но Туа не можеше да бъде умирен.

— Тогава ни убийте! — викна той. — Решили сте да спечелите от продажбата ни. По-скоро ще умра, отколкото да живея като роб.

Водачът кимна на един от съплеменниците си, който издърпа дълъг камшик от гърба си и мълниеносно замахна. Преди Аркимм да осъзнаят какво се случва, Те Туахангата се строполи от камъка с болезнен вик. На гърба си имаше широка рана.

— Добре — примири се Кърр. — Достатъчно. Ще се подчиним.