В земята пламък се крие

Догадката му се потвърди при започването на пазарлъка. Двамата трябваше да използват общия език, така че пленниците можаха да проследят по-голямата част от преговорите.

— Шест нентачки? — невярващо рече мъжът в синя роба. — Искам дузина роби, не петдесет. Давам един нентачки и две кюлчета сол.

Водачът се изплю театрално пред платформата.

— Един? — рече той, повишавайки глас. — Един? Да не мислиш, че сме в нужда? Я се огледай! Да виждаш недоимък?

— Не можеш да ме заблудиш — дойде търпеливият отговор. — Зная, че ви е позволено да вземате от Бир Биркат само толкова злато, колкото ви позволи вашият марабут. А съм чувал, че е пестелив. Един нентачки и четири кюлчета сол.

— Тук имам единадесет работници, не дванадесет и не ще се разделя с тях за по-малко от четири нентачки. Осем дни сме ги водили през пустинята. Искаш да не спечелим нищо ли?

— Не приличат на сануси — рече предпазливо мъжът в синята роба. — Фалтанци изглеждате еднакво. Как мога да зная дали ще работят? Две нентачки.

— Че погледни ги! — молеше се водачът. — Я виж този! — посочи към принц Уизаго. — Ако си наясно с този тип плът, сигурно знаеш, че небелязаните са рядкост. Това показва покорен и трудолюбив роб. Големи печалби ни докара. Три нентачки и шест кюлчета сол.

Някъде отзад пустинният вятър разнасяше музика. Нови пристигащи обогатяваха карнавала в Хамадабат, който привечер щеше да е истинска буря от звук и цвят.

— След като са толкова добри, защо ги продаваш? Не съм сигурен дали мога да ти вярвам, но господарят желае да приключа бързо. Дай ми единадесетте и още един — момичето ще свърши работа — и ще вървя. Три нентачки.

— Продаваме ги от нужда — рече водачът, свивайки рамене, за да покаже безнадеждност. — Когато долети вихърът на десиката, какво му остава на човек, освен да пристегне шатра? Три нентачки да бъде. Но за какво ти е момичето?

Той посочи към детето, което бе паднало по-рано от сцената и сега стоеше наблизо и плачеше.

— Господарят поиска дванадесет, сред тях да има три жени, които да раждат деца. И тя ще свърши работа — гласът му бе равен, безизразен, груб. Фемандерак потръпна. Колко ли дълго щеше да издържи като роб? Седмица? Ден?

Сделката бе приключена с докосване на пръстите до дланта, сетне до гърдите. Пленниците, наброяващи осмината от Аркимм, Аркосът на Немохайм, двамата му войници и плачещото дете, бяха вързани заедно и отведени настрана, за да посрещнат новия си стопанин. Зад тях друг сануси се покатери на платформата, излагайки своята стока. Никой от пленниците не погледна назад.

Мъжът в синя роба ги влачеше немилостиво бързо край стените на Златния град, през прашните улици на Гадир Масаб, през пазари, където водопродавци и търговци на сол предлагаха стоките си, сетне през пустинята, под лъчите на слънцето, отвеждайки ги към мястото край три големи скали. Там господарят му ги чакаше с редица гърбести животни. Новите роби бяха принудени да ги яхнат — бяха извършени приготовления за потегляне. Слугите първо напоиха животните, сетне себе си. Робите получиха по глътка от останалото.