Жената в бяло

Нужно ми беше известно време, за да се съсредоточа, преди да му отговоря. За първи път историята на Лора и историята на Мариан бидоха изложени пред мен от гледната точка на един непознат и за първи път пред мен бе разкрита същината на ужасните пречки, които се изправяха на пътя ни.

— Няма съмнение — отвърнах аз, — че фактите, тъй както ги посочихте, говорят видимо срещу нас, но…

— Но вие смятате, че тези факти могат да бъдат изяснени — прекъсна ме мистър Кърл. — Позволете ми да споделя моя опит по този въпрос. Когато един английски съд трябва да избира между категоричните факти на повърхността и пространните обяснения под нея, той винаги ще предпочете факта пред обяснението. Например лейди Глайд (наричам така дамата, която представяте с това име, за Да не спорим) заявява, че е преспала в определена къща, а се доказва, че тя не е спала там. Вие обяснявате обстоятелството, като сочите умственото й състояние и върху тази основа умозаключението ви е метафизическо. Не казвам, че заключението е невярно — казвам само, че съдът ще предпочете факта на собственото й противоречие пред всяко обяснение за него, което можете да предложите.

— Но не е ли възможно — изтъкнах аз — посредством търпение и усилия да открием допълнителни доказателства? Мис Халкъм и аз имаме няколкостотин лири…

Той ме погледна с едва прикрито съжаление и поклати глава.

— Разсъдете по въпроса, мистър Хартрайт, от ваша гледна точка — каза ми. — Ако сте прав за сър Пърсивъл Глайд и граф Фоско. (което, забележете, аз не приемам) на опитите ви да съберете нови факти ще се пречи с всяко възможно средство. Ще се подават всякакви жалби, делото ще се оспорва във всяка негова постановка и по всяка вероятност, след като сме изразходвали хиляди, а не стотици, окончателният резултат няма да бъде в наша полза. Въпросите за самоличността, особено в случаите с външно сходство, са сами по себе си най-трудните — при това без усложненията на обсъждания от нас прецедент. Наистина не виждам някакъв смисъл да се задълбочаваме в това крайно необичайно дело. Дори ако особата, погребана в църковния двор на Лимъридж, не е лейди Глайд, то приживе, според собствените ви твърдения, тя толкова е приличала на нея, че няма да спечелим нищо, ако се обърнем към съответните власти за ексхумация на тялото. Накратко, няма дело, мистър Хартрайт — наистина няма за какво да се захванем.