Мъглите на Авалон (Том 1)

— Мислех, че ти си забравил, след като те хвърли онзи дяволски кон…

— Не бих го нарекъл дяволски. Той спасява вече нееднократно живота на Артур в битките, и Артур го приема по-скоро за свой ангел-хранител. Да, това не беше добър ден. Щях да постъпя зле с теб, братовчедке, ако те вземех просто така. Често съм искал да те помоля за прошка, да чуя от теб, че не ми се сърдиш.

— Да ти се сърдя ли? — Тя вдигна очи към него, замаяна от прилива на силни чувства. — Аз да ти се сърдя? Бих могла да се сърдя може би единствено на тези, които ни прекъснаха.

— Така ли? — отвърна той нежно. Взе лицето й между двете си длани и уверено постави устните си върху нейните. Моргана отново усети как омеква и се отпусна в ръцете му, разтваряйки уста под неговите целувки. Лицето му бе бръснато, по римската мода. Бузата му лекичко бодеше кожата й, топлият му език нежно разтваряше устните й. Притисна я още по-близо до себе си и почти я вдигна на ръце, простенвайки от удоволствие. Целувката продължи сякаш безкрайно, докато Моргана най-сетне откъсна с нежелание устни от неговите, за да си поеме дъх.

— Ето ни пак заедно… имам чувството, че същото се е случвало и преди, но този път ще отрежа главата на всеки, който се опита да ни прекъсне. Но защо стоим тук и се целуваме като прислужниците? Кажи, Моргана — къде да отидем?

Тя не знаеше — като че ли нямаше място, на което двамата да се чувстват спокойно. Не би могла да го отведе в помещението, където спеше с Илейн и още четири от придворните на Гуенхвифар, а беше чувала, че Ланселет предпочита да спи с войниците. Пък и нещо дълбоко в съзнанието й се обаждаше, че не е редно сестрата на краля и най-добрият му приятел да се любят в купа сено. Редно беше, ако чувствата им бяха действително взаимни, да изчакат до зазоряване и да поискат от Артур разрешение да се оженят…

Но дълбоко в сърцето си, много дълбоко, та да не й се налага да надзърта дотам, Моргана знаеше, че Ланселет не иска това. Той можеше да я пожелае в пристъп на страст, но чувствата му не стигаха по-далеч. Би ли искала да го хване до живот в капана на брачната клетва само заради един миг на физическо привличане? Пролетните празници на древните племена й се струваха много по-почтени — мъжете и жените се събираха, увлечени от играта на слънцето и луната в кръвта им; така искаше Богинята. Много по-късно, ако наистина пожелаеха, можеха да споделят дом и да решат да отгледат заедно деца, да се свържат с брачна клетва. В сърцето си тя знаеше и друго — че всъщност не би искала да се омъжи нито за Ланселет, нито за когото и да било другиго. Вярно, беше убедена, че би било за негово добро, а също и за доброто на Артур, пък дори и на Гуенхвифар, ако можеше да го отдалечи от двора.

Тези мисли прекосиха само за миг съзнанието й. Беше опиянена от близостта му, от биенето на сърцето му близо до нейното — той я желаеше; сега, в този миг, в сърцето му нямаше друг образ — нито на Гуенхвифар, нито на някоя друга — само нейният.