Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
„Някой свещеник би казал, че така се въздава за греховете ми. Чувала съм достатъчно такива приказки от придворния свещеник на Игрейн, преди да ме вземат на Авалон. Дали дълбоко в сърцето си не съм повече християнка, отколкото съм предполагала?“ А сърцето й сякаш всеки момент щеше да се пръсне от разочарование, от съзнанието за рухването на любовта й.
Това никога не би се случило на Авалон — тези, които се обръщат с такава молба към Богинята, никога нямаше да бъдат лишени от закрилата й… Тя крачеше напред-назад, а неутолимият огън изгаряше вените й. Знаеше, че никой не би могъл да разбере как се чувства сега, освен друга жрица на Богинята. Вивиан, мислеше тя с копнеж. Вивиан би разбрала, или Рейвън, и всяка друга от жените израснали в Дома на девиците… „Но какво всъщност правех тук толкова дълги години, далеч от лика на моята Богиня?“
Говори Моргана…
Три дни по-късно получих от Артур позволение да напусна двора му и да замина за Авалон. Казах само, че ме мъчи носталгия по острова и втората ми майка Вивиан. През тези дни избягвах всякакви разговори с Ланселет, освен ежедневните учтиви фрази, когато нямаше как да не се срещнем. Но дори в тези случа забелязах, че той отбягва погледа ми, и се чувствах гневна и посрамена. Правех всичко възможно, та изобщо да не застава пред очите ми.
И тъй, качих се на коня и потеглих — на изток, през хълмовете. Не се върнах в Керлиън дълги години, нито пък знаех нещо за това, което бе ставало през това време в двора на Артур… Но това е друга история.
8
През лятото на следващата година саксонците бяха струпали войски по бреговете. Артур и приближените му бяха прекарали същата тази година в събиране на армия за предстоящата решаваща битка, която бе неминуема. Веднъж Артур поведе войската в атака и успя да отблъсне саксонците, но за всички бе ясно, че не това е решаващата победа, на която се бе надявал. Врагът действително беше понесъл тежки загуби и може би щеше да му е необходима повече от година, за да се възстанови, но Артур все още нямаше достатъчно хора и коне, за да разгроми противниковата войска окончателно, веднъж завинаги — което беше истинската му цел. По време на същата тази битка Артур беше ранен — раната не изглеждаше сериозна, но се възпали и загнои. Затова през по-голямата част от есента кралят бе на легло — първите снежинки бяха почнали да прелитат над Керлиън, когато той най-сетне успя да се поразходи из двора на крепостта, подпрян на тояга. Що се отнася до белезите от това сражение, тях щеше да носи до края на живота си.
— Сигурно едва напролет ще мога отново да яздя кон — отбеляза той мрачно, обръщайки се към Гуенхвифар. Тя стоеше колкото е възможно по-близо до крепостната стена, плътно увита в синьото си наметало.
— Може да мине и повече време — намеси се Ланселет, — нищо чудно заздравяването да се забави, господарю, ако сега настинеш, преди раната да се е затворила съвсем. Моля те, влез в замъка — виж, по наметалото на Гуенхвифар се е натрупал сняг.
— По брадата ти също, Ланс — да не би пък да са бели косми? — пошегува се Артур и Ланселет се разсмя.
— Сигурно и двете — тук ти имаш предимство, кралю — брадата ти е толкова руса, че като почнеш да побеляваш, няма да ти личи. Хайде, облегни се на мен.
Артур понечи да го отпрати, но Гуенхвифар каза:
— Не, Артур, наистина трябва да се облегнеш на ръката му. Ако паднеш, ще провалиш плода на лечителските ни умения — моите и на придворните ми дами. А пък снегът се топи по плочите и земята е хлъзгава.
Артур въздъхна и покорно се опря на ръката на приятеля си.
— Сега почвам да разбирам какво значи да си стар.
Гуенхвифар се доближи и взе другата му ръка, а той се засмя.
— Да вярвам ли, че ще ме обичате и подкрепяте също така, когато и косата ми, и брадата ми посивеят и започна да се подпирам на тояга като Мерлин?