Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Стига толкова — наистина не мога да пея повече днес. Пресипнала съм като гарван.
Скоро след това Артур повика слугите и нареди да изгасят факлите в залата и да осветяват пътя на гостите до покоите им. Едно от задълженията на Моргана беше да следи неомъжените придворни дами да си легнат необезпокоявани в дългата галерия, която служеше и за преддверие на покоите на Гуенхвифар. Галерията се намираше точно в противоположния край на сградата спрямо помещенията, където спяха войниците и оръжейниците. За момент Моргана се поколеба, загледана в Артур и Гуенхвифар, които тъкмо пожелаваха лека нощ на Ланселет.
— Поръчах на прислужниците да ти приготвят най-доброто легло, Ланселет — казваше Гуенхвифар, но той поклати глава и се разсмя.
— Аз съм войник — длъжен съм да проверя как са се разположили конете и хората ми за през нощта, преди да мисля за лягане.
Артур се позасмя, обвил с ръката си талията на Гуенхвифар.
— Трябва да ти намерим жена, Ланс, тогава няма да прекарваш нощите си на студа. Като съм те направил капитан на конницата ми, това не означава, че трябва да спиш с конете!
Гуенхвифар срещна очите на Ланселет и усети как силна болка прониза гърдите й. Стори й се, че може да прочете мислите му, че той отново ще каже на глас това, което бе казал вече веднъж: „Сърцето ми е изпълнено от моята кралица, и в него няма място за друга дама…“ Дъхът й спря, но Ланселет само въздъхна и й се усмихна. Тя си каза: „Не, аз съм омъжена жена и християнка. Грях е дори да мисля за такива неща. Трябва да се покая“. И тогава нежеланата мисъл я връхлетя изневиделица. Тя почувства, че гърлото й се свива така, че не би могла да преглътне. „Покаянието ще бъде достатъчно, само ако се разделя с този, когото обичам…“ Пое си толкова рязко дъх, че Артур се взря удивено в нея.
— Какво ти е, любима, удари ли се в нещо?
— Убодох се… убодох се на една карфица — излъга тя, извърнала очи, преструвайки се, че търси карфицата в диплите на роклята си. Забеляза, че Моргана я гледа, и си каза: „Тя все ме наблюдава, а може и да вижда в бъдещето. Дали не е разбрала греховните ми помисли? Затова ли ме гледа така презрително?“
Все пак Моргана не бе проявявала към нея нищо, освен сестринска нежност. Когато забременя през първата година от брака си — тогава я хвана треска и пометна в петия месец — не можеше да търпи никоя от придворните около себе си и Моргана се грижеше за нея също като родна майка. Защо сега трябваше да бъде толкова неблагодарна?
Ланселет отново им пожела лека нощ и се оттегли. Гуенхвифар почти болезнено чувстваше увитата около кръста й ръка на Артур, неприкритото желание в очите му. Наистина, толкова дълго бяха разделени. Изведнъж изпита силно недоволство. Нито веднъж след първия път не бе забременявала. Толкова ли не можеше да я дари с дете?
О, не, сигурно вината бе в нея — една от бабувачките й беше казала, че и по добитъка имало такава болест — кравите изхвърляли телетата все недоносени. Същото било и с жените, които страдали от тази болест — носели децата си един-два, най-много три месеца, и помятали. Сигурно и тя се беше заразила от тези болест — ако е влизала при млекарките в лошо време, или е пила мляко от болна крава. Затова изгуби живота на сина и престолонаследника на своя господар — вината бе само нейна. Разкъсвана от чувство за вина, тя сподири Артур по пътя към покоите им.
— Аз не се шегувам, Гуен — поде Артур, седнал, за да смъкне кожените си панталони. — Трябва да оженим Ланс. Не виждаш ли как всички хлапета в двора тичат подире му и колко добре се държи с тях? Трябва да има свои синове. Сетих се, Гуен! Можем да го оженим за Моргана!
— Не! — думата й се изплъзна, преди да може да помисли, и Артур я загледа.
— Какво ти става? Не мислиш ли, че това е най-доброто? Любимата ми сестра и най-добрият ми приятел? Помисли само, техните деца ще бъдат следващите по ред на престолонаследието, ако боговете не ни пратят деца… Не, не плачи, любов моя — замоли той и Гуенхвифар помисли унизено, изпълнена със срам, че лицето й е съвсем разкривено от плач. — Не исках да те упреквам, любима. Децата идват по волята на Богинята и само тя знае ще имаме ли деца и кога. А въпреки че много обичам Гауейн, бих предпочел да не оставям син на Лот да наследи престола ми. Моргана ми е едноутробна сестра, а Ланселет ми е братовчед…
— Сигурно на Ланселет му е все едно има ли синове или не — каза Гуенхвифар. — Нали е пети — или шести поред син на крал Бан, при това незаконороден.