Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Уиърд потръпна, присви колене към гърдите си и ги обви с ръце. Усети леко пробождане в ребрата, напомняне за истинската болка.
— Но защо е решил да убива и мен? Би трябвало да е разбрал, че никой от нас двамата не е научавал нищо от Мондо — в противен случай ние бихме му го казали в лицето след второто убийство.
Алекс въздъхна.
— Вече е бил затънал до уши. Заради венците, изпратени от Макфадън, ние вече бяхме свързали двете убийства в разрез с неговия първоначален замисъл. Единственият му шанс е бил да насочва подозренията към Макфадън. А ако Макфадън беше убиецът, той не би спрял след първите две, нали? Щеше да продължи, докато избие всички ни.
Уиърд поклати тъжно глава.
— Каква ужасна история. Но защо е убил първо Зиги?
Алекс изпъшка.
— Причината е толкова банална, че може да ти се доплаче. Излиза, че преди да обявят подновяването на старите следствия, вече си бил организирал почивка в Щатите.
Уиърд облиза устни.
— Значи изборът му е можел да падне и на мен.
— Ако беше решил да ходи за риба в тази част на страната, където живееш ти, можеше да стане и така.
Уиърд притвори очи, сключи ръце в скута си и допря върховете на пръстите си.
— А какво става с убийствата на Зиги и Мондо? Как вървят там нещата?
— Опасявам се, че там събитията не се развиват обещаващо. Въпреки че Лоусън се е разпял като птичка, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на теорията, че той е убил Мондо. Бил е извънредно внимателен. Няма алиби, но твърди, че през онази нощ е бил за риба, така че дори някой от съседите да свидетелства, че колата не е била пред къщата му, това пак не доказва нищо.
— Значи това убийство ще му се размине, така ли?
— Така изглежда. Според шотландските закони самопризнанието трябва да се подкрепя от доказателствен материал, за да може обвинението да разчита на успех. Затова пък ченгетата в Глазгоу смениха рязко отношението си към Елен и Джаки, което все пак е някакъв резултат.
Уиърд удари с разперена длан по скалата.
— А Зиги? Как се справят сиатълските полицаи?
— Малко по-добре, но не много. Знаем, че Лоусън е бил в Щатите през седмицата преди смъртта на Зиги. Теоретично би трябвало да е бил на риболов в Южна Калифорния. Но когато върнал наетата кола, навъртаните километри били с около две хиляди и петстотин повече, отколкото би могъл да измине, ако беше кръстосвал само околностите.
Уиърд ритна скалата под себе си.
— А това разстояние се равнява на едно пътуване от Южна Калифорния до Сиатъл, нали?
— Така е, но пак възниква проблемът с отсъствието на преки доказателства. Лоусън е прекалено хитър, за да е ползвал кредитната си карта по местата, където би искал да остане анонимен. Карен казва, че хората от сиатълската полиция обикаляли мотели и железарии със снимката му, но досега никой не го бил разпознал.
— Не е за вярване, че следващите му престъпления ще останат недоказани, както беше досега и първото — каза Уиърд.
— Но ти би трябвало да вярваш в едно правосъдие, което е далеч по-мощно и всеобхватно от човешкото.
— Божият съд не ни освобождава от задължението да живеем в свят, в който съществуват някакви морални норми — отвърна сериозно Уиърд. — Един от начините да покажем любовта си към ближните е да ги предпазваме да не се поддават на най-низшите си инстинкти. Изпращането на престъпниците в затвора е крайна форма на това задължение.
— Сигурен съм, че се чувстват обичани — отвърна саркастично Алекс. — Карен ни съобщи и още нещо. В крайна сметка са решили да не повдигат срещу Лоусън обвинение в опит за убийство заради побоя, който ти нанесе.
— Защо, да му се не види? Още тогава им казах, че съм готов да се върна в Шотландия, за да свидетелствам.
Алекс се изправи.
— След смъртта на Макфадън няма пряко доказателство, че именно Лоусън те е пребил.
Уиърд въздъхна.
— Е, какво да правим. Поне няма да успее да се отърве от наказанието за убийството на Роузи. Предполагам, че така или иначе едно обвинение за телесни повреди в повече не би имало особено значение. Знаеш ли, винаги съм вярвал, че предусещам инстинктивно неприятностите — каза той замислено. — Но когато излязох онази вечер, преливах от самоувереност. Не знам дали бих бил толкова смел или по-скоро глупав, ако знаех, че ме следят двама души.