Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Всички мълчаха. Хората от частите за бързо реагиране бяха подготвени именно за такива ситуации. Нивата на тестостерона и адреналина се вдигаха рязко. Това беше един от случаите, в които страхът се назовава с друго име.
Макфадън тракаше по клавишите. Връзката през мобилния телефон беше нетърпимо бавна, но вече беше успял да прехвърли записа на разговора си с Лоусън в уебстраницата си. Разпрати циркулярно съобщение до всички медии, с които се беше свързал преди, за да ги уведоми, че могат да следят отблизо обсадата на дома му, ако отворят неговата уебстраница — така щяха да чуват сами какво се случва.
Не си правеше никакви илюзии, че ще успее да постигне желания изход от положението. Но беше твърдо решен да режисира хода на събитията посвоему и да направи всичко по силите си, та новините за случая да се появят на първите страници на вестниците. Ако цената беше животът на бебето, той нямаше нищо против. Беше готов да стори необходимото и знаеше, че може да го стори. Не го интересуваше че вестниците ще превърнат името му в синоним на злото. Но нямаше да допусне накрая той да излезе единственият злодей в историята. Макар Лоусън да призоваваше към медийно затъмнение, информацията вече присъстваше във виртуалното пространство. Лоусън не можеше да овладее мрежата, не можеше да възпре светкавичното разпространение и възпроизводство на фактите. Лоусън не можеше да не е наясно, че Макфадън има още някакъв коз.
Следващия път, когато му се обадеха, той щеше да извади и него. Щеше да разкрие двуличието на полицията в цялата му безобразна същност. Щеше да покаже на света докъде са паднали правозащитните органи в Шотландия.
Дошъл бе съдният ден.
Спряха Алекс при барикадата. Виждаше струпаните коли по-нататък по улицата, а в далечината и червено-белите полицейски бариери в началото на Карлтън Уей. Свали прозореца, съзнавайки ясно колко е мръсен и раздърпан.
— Аз съм бащата — каза той на полицая, който се навеждаше към прозореца. — Моето дете е отвлечено. Жена ми е тук някъде, трябва да отида при нея.
— Имате ли някакъв документ за самоличност, сър?
Алекс измъкна шофьорската си книжка.
— Аз съм Алекс Гилби. Моля ви, пуснете ме да мина.
Полицаят го погледна в лицето, после погледна снимката на книжката и се обърна, за да говори по радиостанцията. После каза:
— Съжалявам, господин Гилби, но трябва да бъдем наистина много предпазливи. Моля ви да паркирате тук, малко встрани, и някой от колегите ще ви заведе при жена ви.
Алекс последва друг полицай с жълта жилетка, който го поведе към един бял микробус. Той отвори вратата и Лин скочи от мястото си, прегърна го и се притисна към него. Трепереше цялата, Алекс чувстваше ускореното биене на сърцето й. Нямаше думи за тревогата, която ги измъчваше. Двамата останаха притиснати един към друг, изтръпнали от мъка и ужас.
Дълго време никой не проговори. После Алекс каза:
— Всичко ще се оправи. Още сега мога да прекратя обсадата.
Лин го погледна. Очите й бяха зачервени, с подпухнали клепачи.
— Как, Алекс? Невъзможно е да промениш нещо.
— Мога, Лин. Защото вече зная истината. — Той погледна над рамото й и видя Карен Пири, която седеше заедно с Уиърд до вратата. — Къде е Лоусън?
— На някакъв брифинг — отвърна Лин. — Щял да се върне скоро. Тогава можеш да поговориш с него.
Алекс поклати глава.
— Не искам да говоря с него, трябва да говоря с Макфадън.
— Това е невъзможно, господин Гилби. С него разговарят само специалисти, подготвени да преговарят с похитители. Те си знаят работата.
— Не ме разбирате. Има неща, които Макфадън трябва да научи, а те са известни само на мен. Нямам намерение да го заплашвам. Няма дори да го умолявам. Просто трябва да му съобщя нещо.
Карен въздъхна.
— Разбирам, че сте много разстроен, господин Гилби. Но трябва да разберете, че може да предизвикате някаква неприятност въпреки убеждението си, че намесата ви ще е за добро.
Алекс се освободи внимателно от прегръдката на Лин.
— Тук всичко се върти около случая Роузи Дъф, нали? Този човек отвлече детето ни, защото мисли, че аз имам нещо общо с убийството на Роузи Дъф, нали?
— Така изглежда, сър — отвърна предпазливо Карен.
— Ами ако му кажа, че съм намерил отговора на неговите въпроси?