Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Убил я е, Греъм. Доказателството е у мен — внезапно връзката прекъсна. Озадачен, Алекс се обърна към Дънкан. — Какво, по дяволите…?
— Достатъчно — Дънкан свали слушалките от главата си. — Нямам намерение тези неща да стават обществено достояние. Каква е тази история, Гилби? Някакъв заговор между вас и Макфадън да накиснете Лоусън?
— Какви ги говорите? — това беше Лин.
— Бил е Лоусън — каза Алекс.
— Да, чух те. Лоусън е убил Роузи — каза Лин и стисна ръката му.
— Не само Роузи. Убил е и Зиги, и Мондо. И се е опитал да убие Уиърд. Макфадън го е видял — каза Алекс, без още сам да вярва на думите си.
— Не знам каква игра играете… — започна Дънкан, но млъкна, когато забеляза пристигането на Лоусън. Блед и потен, заместник-началникът на полицията се огледа, изненадан и явно ядосан.
— Какво правите тук вие двамата? — той посочи към Алекс и Лин. После се обърна към Карен: — Казах ти да ги държиш в микробуса. Господи, това не е някакъв шибан цирк. Разкарай ги от тук.
Настана кратко мълчание, после Карен Пири каза:
— Сър, току-що бяха произнесени някои много сериозни обвинения, които е редно да обсъдим.
— Карен, това не ти е общество за дебати! В момента тече сериозна операция, залогът е човешки живот! — развика се Лоусън. После заговори в радиостанцията: — Всички ли са заели позиция?
Алекс блъсна ръката на Лоусън и изби радиостанцията.
— А сега слушай, копеле такова… — но в същия момент Дънкан го сграбчи и го повали на земята. Докато се боричкаше с полицая, Алекс надигна глава и извика:
— Ние знаем истината, Лоусън. Ти си убил Роузи. Ти уби и приятелите ми. Всичко свърши! Не можеш повече да се криеш!
Очите на Лоусън пламнаха гневно.
— Вие сте също толкова луд, колкото и Макфадън.
Наведе се и взе радиостанцията си, докато двама униформени полицаи притискаха здраво Алекс към земята.
— Сър — каза настоятелно Карен.
— Не сега, Карен — избухна Лоусън. Извърна се и отново заговори в радиостанцията. — Всички ли са заели позиция?
Радиостанцията запука в отговор. Преди Лоусън да успее да отговори, той чу гласа на началника на техническия екип в хеликоптера.
— Не давайте заповед за огън. Похитителят е при детето!
Лоусън се поколеба само секунда.
— Тръгвайте — каза той в микрофона. — Тръгвайте веднага!
Макфадън беше готов да застане лице в лице със света. Думите на Алекс Гилби му върнаха вярата, че правосъдието е осъществимо. Щеше да върне детето на Гилби. За да си осигури спокойно преминаване, беше взел със себе си нож — последната застрахователна полица, благодарение на която щеше да излезе спокойно от къщата и щеше да стигне до чакащите го полицаи.
Почти беше стигнал до предната врата, стиснал Давина под мишница като вързоп, с кухненски нож в свободната ръка — когато светът около него се взриви. Предната и задната врата се разцепиха. Чуха се мъжки викове и се сляха с другите шумове в оглушителна какофония. Навсякъде експлодираха бели светлини и го заслепяваха. Макфадън притисна инстинктивно детето към гърдите си и вдигна към него ръката, в която държеше ножа. В хаоса се чу нечий вик:
— Остави детето!
Той се беше вцепенил. Не можеше да отпусне ръцете си.
Един от снайперистите прецени, че животът на детето е в опасност. Стъпи здраво с разкрачени крака, вдигна оръжието и се прицели в главата.
46
Април 2004, Сините планини, Джорджия
Лъчите на пролетното слънце се процеждаха през короните на дърветата, когато Алекс и Уиърд изкачиха хребета. Уиърд отведе Алекс до една скала, надвиснала над склона, покатери се върху нея, седна и заклати дългите си крака. После бръкна в раницата си и извади от там малък бинокъл. Вдигна го към очите си и го насочи надолу, после го подаде на Алекс.
— Гледай надолу и малко наляво.
Алекс настрои фокуса и започна да оглежда местността. Внезапно осъзна, че вижда покрива на тяхната вила. Отпред се виждаха тичащи фигурки — това бяха децата на Уиърд. Двамата възрастни, седнали край масата за пикник, бяха Лин и Пол. А бебето, което лежеше на постланото в краката им одеяло и риташе, беше Давина. Алекс се загледа в дъщеря си, която беше разперила ръце и се смееше на глас. Обичта му към нея го прониза като нажежено желязо.