Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Ако разполагате със сведения, свързани със случая, аз съм човекът, на когото трябва да ги предадете.
— И това ще стане, обещавам ви. Но Греъм Макфадън заслужава първи да научи истината. Моля ви, повярвайте ми. Имам причини да настоявам. Животът на моята дъщеря е изложен на опасност. Ако не ми позволите да говоря с Макфадън, ще си тръгна веднага и ще предам на пресата сведенията, с които разполагам. Можете да ми вярвате, това би бил най-неприятният вариант за вас.
Карен обмисли положението. Гилби изглеждаше съвсем спокоен, дори прекалено спокоен. Тя беше обучавана да се ориентира в подобни ситуации. По принцип беше редно да прехвърли въпроса на някой висшестоящ служител. Но Лоусън имаше други ангажименти. Може би трябваше да уведоми човека, който водеше преговорите.
— Нека поговорим с инспектор Дънкан. Той води преговорите с Макфадън.
Тя излезе от микробуса и повика един от униформените полицаи.
— Моля ви, останете при госпожа Гилби и господин Маккий.
— Тръгвам с Алекс — каза категорично Лин. — Нямам намерение да се отделям от него.
Алекс хвана ръката й и заяви:
— Ще отидем заедно.
Карен разбра, че няма смисъл да спори.
— Да тръгваме тогава — каза тя и ги поведе към полицейския кордон, блокирал входа към улицата, на която живееше Макфадън.
Алекс никога не беше чувствал толкова осезателно живота, който пулсираше в тялото му. Съзнаваше движението на мускулите си при всяка своя крачка. Сетивата му бяха напрегнати до крайност, всеки звук и мирис достигаха до него с удесеторена сила и почти нетърпима острота. Никога нямаше да забрави стотината крачки, които извървя до микробуса. Настъпил беше най-важният миг в живота му и той беше решен да постъпи както трябва, да не обърка нищо. Беше обмислил предстоящия му разговор, докато шофираше с бясна скорост към Сейнт Монанс и вярваше, че е намерил думите, с които да спаси живота на дъщеря си.
Карен го доведе до друг бял микробус, паркиран пред познатата му къща. В падащия мрак сцената беше особено потискаща, в хармония с настроението на хората наоколо. Карен похлопа на вратата, тя се плъзна встрани и Джон Дънкан надникна навън.
— Какво има? Какво мога да направя за вас?
— Това са господин и госпожа Гилби. Той иска да разговаря с Макфадън, сър.
Дънкан повдигна стреснато вежди.
— Това не е добра идея. И без това Макфадън отказва да разговаря с когото и да било, освен със заместник-началника на полицията. Затова и господин Лоусън нареди да не влизаме във връзка с похитителя, докато не се върне.
— Макфадън трябва да чуе това, което знам — настоя уморено Алекс. — Той е предприел отвличането, защото държи хората да знаят кой е убиецът на майка му. Убеден е, че аз и моите приятели сме виновни за смъртта й. Но той греши. Днес научих истината и е редно да я съобщя първо на него.
Дънкан го изгледа с неприкрито удивление.
— Твърдите, че знаете кой е убиецът на Роузи Дъф?
— Така е.
— В такъв случай сте длъжен да дадете показания пред някой от нашите служители — заяви твърдо Дънкан.
Лицето на Алекс потръпна, издавайки усилието, с което потискаше вълнението си.
— Този човек е отвлякъл моята дъщеря. Аз съм в състояние да прекратя незабавно обсадата. С всяка минута, през която отлагате възможността да поговоря с него, опасността за живота й се увеличава. Няма да кажа нищо на никого, преди да говоря с Макфадън. Ако не ми позволите да говоря с него, ще съобщя всичко на пресата. Ще ги уведомя, че разполагам със средства да прекратя обсадата, а вие не ми позволявате да ги използвам. Наистина ли искате това да е краят на кариерата ви?
— Вие не разбирате в какво се набърквате. Нямате необходимата подготовка, за да преговаряте с похитителя.
Беше ясно, че това е последният аргумент на Дънкан.
— Доколкото мога да преценя, цялата ви подготовка не е довела доникъде — намеси се Лин. — Алекс води преговори по цял ден, такава му е работата, и наистина се справя отлично. Позволете му да опита. Ще поемем цялата отговорност за последиците.
Дънкан погледна към Карен. Тя сви рамене. Той въздъхна и каза:
— Приемам при положение, че мога да следя разговора. Ако преценя, че положението излиза от контрол, прекъсвам връзката.
Алекс почувства, че му се завива свят от облекчение.
— Така да бъде. Да започваме — каза той.
Дънкан извади апарата навън и си сложи слушалките. Подаде апарата на Алекс и още един чифт слушалки на Карен.