През лицето на света

— Много мостове биват разрушени от пролетното пълноводие, ала този не е бил сполетян от такава съдба. Виждаш ли? Въжето е било прерязано с нож или меч.

— Брудуонците?

— И аз така предполагам. Опитват се да забавят преследвачите.

— Да се надяваме, че са попаднали в клопката на Компанията, макар че вече наближаваме Виндстроп Хаус. Започвам да се притеснявам; очаквах вече да сме попаднали на някакви белези за съдбата им…

— Чакай! — викна отшелникът. — Погледни тук! Той стоеше край потъмнелите камъни встрани от пътя, покрити с петна, които четири седмици не бяха могли да заличат напълно.

— Кръв. Достатъчно много, за да е фатално — сега хауфутът имаше доказателство за разразило се сражение, ала не беше сигурен, че иска да узнае още. — Но може и да е било животно — додаде със съмнение.

— А ей там — продължи отшелникът — е било извършено изгаряне, вероятно погребална клада; ето костите.

Той отстъпи няколко стъпки.

— Най-добре да не се вглеждаш.

— Не се и налага. Виждаш ли това? — посочи към забития близо до пепелта меч. — Винкулчаните носеха такива остриета. Тук лежи някой от Сторрсенови.

Двамата коленичиха край друма, отдадени на мислите си.

— Значи с Компанията е свършено — гласът на хауфута бе пропит с тъга.

— Грешиш — отвърна отшелникът с насълзени очи, ала усмихнат. — Ако са се сражавали тук с брудуонците, значи е имало и оцелели, които да отдадат почит на убитите. Брудуонците не биха сторили подобно нещо. Следователно Компанията е победила — или поне не е разбита напълно.

И тъй като не ги срещнахме поели обратно, следователно са продължили пътя си към Инструър — отшелникът се развълнува — може би дори повели пленник!

— Да, ако тълкуваме знаците с главите, а не със сърцата си.

— Не, това е истината — в думите на отшелника звучеше увереност.

— Звучиш като Хал! — изсмя се пълничкият мъж. — В селото го наричаме…

Той замлъкна, сетил се за поведението на Хал в пещерата.

— Съжалявам.

— Всичко е наред — отвърна любезно отшелникът. — Размишлявах над думите му. Определено е миропомазан, един ден ще стане пророк. Ала е важно да помниш, че той е още млад, незрял и има още много да учи. Може би ще прекарам известно време с него в Инструър. А по-малкият му брат е съвсем различен. Не го ли усещаш? Ръка е разперена над него, насочвайки живота му, използвайки това пътуване, за да го превърне в нещо остро и точно, могъща стрела в колчана на Най-възвишения.