Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Пропуснал беше промяната и се стресна, когато тя измъкна внезапно меча си.
— Толкова много въпроси — изсъска Фелисе. — Защо? Какво криеш, паяко? За кого работиш?
— За теб — отвърна той и продължи да стърже поредния корен, макар ръцете му да трепереха леко. — Или, ако ти не ме искаш, за себе си. Не съм ти враг, Фелисе.
— Да… не си. — Мечът лъщеше в края на полезрението му. — Но не те знам какъв си…
„Защо ми трябваше да се хващам с това?“ Но беше тук и нямаше начин да се измъкне невредим. По-скоро сам би си отрязал палците, отколкото да рискува да разгневи Фелисе Миен.
— Скоро ще се разкрие възможност — каза тя. — Талрик не може да се крие вечно сред мравкоидите. А ако той не излезе, може аз да вляза и да го пипна. Ще видим.
32.
Пред имперските съветници днес имаше само един въпрос за дискусия. Противоречивите вести за намесата на Паешките земи в напредъка на Четвърта армия бяха пратени към Капитас с максималната възможна бързина на верига от куриери и летящи машини с фиксирани криле. Вестта беше потресла всички, но докато някои потресът още ги държеше, генерал Максин бе успял да се възползва максимално от момента. В крайна сметка, едва ли имаше пречка пред Империята, в която той да не открие възможности за лично облагодетелстване. Животът беше стълба и ако той се държеше за нея с нокти и зъби, докато всички останали изпадат по някое и друго стъпало по-надолу, значи неоспоримо се е приближил още малко към върха.
Разбира се, важно бе да демонстрира дълбока загриженост. Дори беше довел експерт, който да се изкаже пред съвета, което удвояваше отбелязаните точки — веднъж го показваше като човек, отдаден изцяло на имперската кауза, и втори път утвърждаваше победата му в негласното съревнование с генерал Рейнер, защото въпросният експерт беше бивш член на неговия щаб, преориентирал се към лагера на Максин.
Експертът беше паякородна жена на име Одиса, лейтенант от помощните войски и Рекеф, дошла да сподели със съветниците и императора всичко, което знае за военния потенциал на паякоидите. От думите й излизаше, че потенциалът им варира.
— Възникне ли нужда, паякородните аристократи предпочитат да ползват чужди въоръжени формирования, било срещу заплащане, било чрез принуда. Имат сериозна лична охрана, но не и редовна армия — обясни Одиса. — Отделните градове разполагат с въоръжени сили, които да поддържат реда в съответната провинция. Освен тях в Паешките земи по принцип има много наемници, които на свой ред да бъдат свикани под бойните знамена.
— Може би просто трябва да заобиколим спорните мухородни поселища — предложи един от съветниците. — А и каква ли слава или изгода има в победата над мухоиди?
— Меро е ключът към търговските пътища в Равнините — вметна суховато представител на Консорциума. — Освен това мухородните контролират голяма част от контрабандата и черноборсаджийската търговия. В Меро има огромно тържище, където според мълвата можело да се купи всичко.
— Нещо повече — обади се полковник Танред, — какво ни гарантира, че паякоидите няма да прекъснат снабдителните ни линии и да ни нападнат в гръб със или без съдействието на мравкородните островитяни? — Танред беше официалният губернатор на Капитас, изпразнен от реално съдържание пост, който се даваше като почетна награда на герои от войната, и по всичко личеше, че единствената му роля в съвета беше да се подиграва с идеите на други хора.
— Съществува ли подобна вероятност? — попита друг съветник и Одиса се опита да им обясни политиката на паякородните, доколкото сложните й правила бяха понятни за хората от други раси.
— Паешките земи — каза тя — си приличат с Империята по това, че имат много подчинени народи, чиито територии, по мои наблюдения, надвишават поне двойно по площ имперските владения към този момент. За разлика от Империята, там няма централно управление. Отделните градове се управляват от аристократични семейства, както и окръзите около тях, окръзите на свой ред формират области и така нататък. И всички тези семейства са в постоянна борба помежду си, погаждат си номера, влизат в съюзи и излизат от тях. Когато става дума за политика, паякородните са непредвидими. Може да решат, че армията на генерал Алдер представлява заплаха, и следователно да го атакуват, а може да стигнат и до друго заключение. Единственото сигурно е, че няма начин да предвидим как ще постъпят.
— Адски полезна информация, няма що — изръмжа представителят на Консорциума.