Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Спряха при колибата, Изрисувания скочи и ù подаде ръка. Лийша се усмихна и му позволи да ù помогне да слезе.
– Къщата все още е невредима – каза тя. – Всичко нужно би трябвало да е вътре.
Влязоха в колибата, като Лийша възнамеряваше веднага да се отправи към запасите на Бруна, но връзката ù с мястото изведнъж я съкруши. Осъзна, че никога повече няма да види Бруна, няма да чуе ругатните ù, няма да я смъмри, че плюе на пода, няма да черпи от мъдростта ù, нито да се смее на грубите ù шеги. Този период от живота ù беше приключил.
Но нямаше време за сълзи, така че Лийша подтисна чувствата си, отиде до аптечката и започна да събира буркани и шишенца и да ги тика в престилката си, а други подаваше на Изрисувания, който бързо ги опаковаше и ги товареше на Здрачен танцьор.
– Не разбирам, защо ти бях нужен за това – каза той. – Би трябвало да чертая защити по оръжия. Остават ни само няколко часа.
Тя му подаде последните билки и когато той им намери място при останалите, го отведе до средата на стаята, издърпа килима и разкри капак на пода. Изрисувания го отвори вместо нея и пред тях се откриха дървени стълби, водещи надолу в мрака.
– Да донеса ли свещ? – попита той.
– Категорично не! – изрева Лийша.
Изрисувания сви рамене.
– Аз виждам достатъчно добре.
– Извинявай, не исках да ти се сопвам – каза тя.
Пресегна се към един от многото джобове на престилката си и извади две малки шишенца. Изля съдържанието на едното в другото и го разклати, при което се получи мека светлина. Вдигна шишенцето и поведе Изрисувания надолу по плесенясалите стъпала към прашно мазе. Стените бяха от отъпкана пръст, а по носещите греди имаше изрисувани защити. Малкото пространство беше препълнено от щайги със запаси, полици с бутилки и буркани, и огромни бъчви.
Лийша отиде до една от лавиците и взе кутия с огнени клечки.
– Огънят наранява дървесните демони – замисли се тя. – А какво би направил силният разтворител?
– Не знам – каза Изрисувания.
Лийша му подаде кутията, приведе се на колене и затършува сред стъклениците на един долен рафт.
– Скоро ще разберем – каза тя и му подаде голяма стъклена бутилка, пълна с прозрачна течност. Тапата ù също беше стъклена, здраво закрепена с усукана мрежа от тънка тел.
– Маста и олиото ще ги направят неустойчиви – промърмори Лийша, без да спира да тършува. – И ще горят с горещ и силен пламък, дори в дъжда...
Тя му подаде две запечатани с восък глинени стомни.
Последваха още предмети. Гърмящи пръчки, които обикновено се използваха за взривяването на упорити дънери, и кутията с празничните фишеци на Бруна: фойерверки, огнесвирки и хвърлибумчета.
Накрая тя го отведе в дъното на мазето до грамадна водна бъчва.
– Отвори я – каза тя на Изрисувания. – Внимателно.
Той изпълни заръката и откри четири керамични стомни, които леко се поклащаха във водата. Обърна се към Лийша и я погледна с любопитство.
– Това – каза тя – е течен демоногън.
***
Пъргавите, защитени копита на Здрачен танцьор ги отведоха до къщата на бащата на Лийша за минути. Отново носталгията връхлетя Лийша и отново тя изтика емоциите настрана. Колко часа оставаха до залез? Не достатъчно. Това беше сигурно.
Децата и възрастните бяха започнали да пристигат, събираха се на двора. Бриана и Мейри вече им бяха дали задача да събират инструменти. Очите на Мейри бяха празни, докато гледаше децата. Трудно я убедиха да остави двете си деца в Свещения дом, но накрая разумът надделя. Баща им беше решил да се бие и ако нещата се обърнеха на зле, децата щяха да се нуждаят от майките си.
Още при самото им идване, Илона излезе гневно от къщата..
– Твоя идея ли беше това? – настоя тя. – Да превърнеш къщата ми в обор?
Лийша си проправи път покрай нея и заедно с Изрисувания влязоха вътре. Илона нямаше избор, освен да ги последва.
– Да, майко – каза тя. – Беше моя идея. Може да нямаме място за всички, но децата и възрастните, които до този момент са избегнали дезинтерията, ще бъдат тук в безопасност, каквото и да се случи.
– Няма да го допусна! – изрева Илона.
Лийша се извърна към нея.
– Нямаш избор! – извика тя. – Беше права, когато каза, че имаме единствените здрави защити в града, така че ако искаш остани да се мъчиш тук в тази претъпкана къща, ако искаш се изправи и се бий редом с другите. Но Създателят ми е свидетел, младите и старите тази нощ остават зад защитите на татко.