Защитения

– Ще ти намерим място – обеща той.

Т ъй като очакваше отпор, Стефни беше стъписана, но взе оръжието, кимна веднъж и се оттегли. Другите жени се изредиха при него и той подаде копие на всяка.

Мъжете дойдоха веднага, като видяха, че Изрисувания раздава оръжия. Дърварите си взеха обратно собствените си брадви и загледаха с подозрение прясно изрисуваните защити. Досега не бе имало случай секира да мине през демонска броня.

– Това няма да ми трябва – каза Гаред и върна копието на Изрисувания. – Не съм от тея дет’ размахват няк’ва пръчка наоколо, но знам да въртя брадвата.

Един от дърварите доведе момиче със себе си, може би на тринадесет лета.

– Казвам се Флин, сър – каза той. – Дъщеря ми Уонда понякога идва на лов с мен. Не мога да я пусна ей тъй посред нощ навън, ама ако я оставите с лък зад защитите, ще видите, че прицелът ù е точен.

Изрисувания погледна момичето. Висока и грозновата, тя приличаше на баща си по големина и сила. Той отиде до Здрачен танцьор и свали собствения си тисов лък, заедно с тежките стрели към него.

– Това няма да ми потрябва довечера – каза ù той и посочи към висок прозорец на покрива на Свещения дом. – Виж дали ще можеш да изкъртиш достатъчно дъски, за да стреляш оттам – посъветва я той.

Уонда взе лъка и побегна. Баща ù се поклони и отстъпи назад.

Пастир Джона докуцука при него на свой ред.

– Ти би трябвало да си вътре и не на този крак – каза Изрисувания, който никога не се бе чувствал спокоен в компанията на свещеници. – Ако не можеш да носиш товар или да копаеш окоп, само се пречкаш тук.

Пастир Джона кимна.

– Просто исках да погледна подготовката по отбраната – каза той.

– Би трябвало да издържи – каза Изрисувания с повече увереност, отколкото чувстваше.

– Ще издържи – каза Джона. – Създателят няма да остави тези в дома си без убежище. Затова ни изпрати теб.

– Аз не съм Избавителят, пастире – каза Изрисувания и се намръщи. – Никой не ме е пращал и нищо за тази нощ не е сигурно.

Джона се усмихна отстъпчиво, както един възрастен би се отнесъл към невежеството на дете.

– Значи е съвпадение, че се появи, когато ни трябваше помощ? – попита той. – Не съм аз този, който ще каже дали ти си Избавителят или не, но ти си тук, както всеки един от нас, защото Създателят те е сложил тук, а зад действията му винаги има причина.

– Имал е причина да зарази половината в село? – попита Изрисувания.

– Не се правя, че виждам пътищата му – спокойно каза Джона, – но въпреки това знам, че са там. Един ден ще погледнем назад и ще се чудим, как сме могли да не ги видим.

***

Дарси клечеше изтощена до Вика и се опитваше да охлади трескавото ù чело с влажна кърпа, когато Лийша влезе в Свещения дом.

Тя отиде право при тях и взе компреса от Дарси.

– Иди да поспиш – каза тя като видя умората в очите на жената. – Слънцето ще залезе скоро и тогава всички ще се нуждаем от силите си. Иди. Почини си, докато все още можеш.