Защитения

– Чума – каза познат глас, Лийша се обърна и видя Джона, който тежко се приближаваше към нея с помощта на бастун. Пастирската му роба беше изрязана около единия му крак, който в долната си част имаше шина и стегнати превръзки на кръвави петна. Лийша го прегърна и погледна многозначително към крака.

– Счупен пищял – каза той и махна с ръка пренебрежително. – Вика се погрижи за това. – Лицето му помръкна. – Беше едно от последните неща, които направи, преди да се предаде.

Лийша опули очи.

– Вика е мъртва? – попита тя потресено.

Джона поклати глава.

– Не още, но чумата я хвана и бълнува от треската. Не ù остава много. – Той се огледа наоколо. – Вероятно на никой от нас не му остава много – каза той тихо, за да чуе само Лийша. – Боя се, че си избрала лош момент да се върнеш, Лийша, но сигурно и това е част от плана на Създателя. Ако беше почакала и ден повече, може би нямаше да има ни един дом, при който да се завърнеш.

Очите на Лийша станаха твърди.

– Не искам повече да чувам подобни глупости! – смъмри го тя. – Къде е Вика? – тя обиколи наоколо и огледа малката тълпа. – Създателю, къде са всички?

– Свещения дом – каза Джона. – Болните до един са там. Тези, които се излекуваха или бяха благословени въобще да не падат в жертва, са навън и събират мъртвите или ги оплакват.

– Тогава значи там отиваме – каза Лийша и се мушна под ръката на Джона за опора, докато вървят. – Сега ми кажи какво се случи. Всичко.

Джона кимна. Лицето му беше бледо, очите хлътнали. Беше влажен от пот и очевидно бе загубил голямо количество кръв, а болката си успяваше да потисне единствено с огромна мобилизация на волята. Зад тях Роджър и Изрисувания ги следваха мълчаливо, заедно с повечето селяни, видели, че Лийша е дошла.

– Чумата тръгна преди месеци – започна Джона, – но Вика и Дарси казаха, че е просто настинка и не ù обърнаха внимание. Някои от тези, които я хванаха, най-вече младите и силните, бързо се оправиха, но други останаха на легло седмици наред, а някои дори си отидоха. И все пак изглеждаше като обикновена чревна инфекция, докато не се разрази. Здрави хора се разболяваха изведнъж и само за една нощ губеха силите си, и заповаха да бълнуват.

– Тогава тръгнаха пожарите – каза той. – Хората рухваха в домовете си със свещ или лампа в ръка или бяха прекалено болни, за да се погрижат за защитите си. Когато твоят баща и повечето от останалите защитници легнаха болни, мрежите по целия град започнаха да пропадат, особено с всичките тези пушеци и сажди във въздуха, които скриват защитите. Борихме се с пламъците със всички сили, но все повече и повече хора легнаха болни и нямаше достатъчно помощ.

– Смит събра оцелелите в няколко защитени сгради, колкото се може по-надалеч от пожарите с надеждата, че така ще спаси повече хора, но това само разнесе чумата по-бързо. Сайра припаднала миналата нощ по време на бурята, съборила газена лампа и от нея скоро пламнал целия хан. Хората трябваше да избягат в нощта...