Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Поетичните думи трогнаха Браумин, ала не можеха да го откажат не само от желанието да се бори, но и да спечели.
— Ако истински вярваме в думите на брат Авелин, не може да те оставим сам — каза той. — Ние ще се борим…
— И накрая ще спечелим — прекъсна го отец Йойона, защото знаеше какво следва и виждаше, че е наивно. — Вярвам в това. Ала ако и двамата сега се изправим срещу Маркварт, това ще отслаби каузата ни неимоверно, може би дори фатално. Аз съм един старец и с всеки един изминал ден се чувствам все по-стар и по-стар. Ще започна битката си с Маркварт и срещу сегашния път на самата Църква и това може би ще накара Ордена да се вгледа в някои от ритуалите и така наречените ни традиции, да ги види в нова светлина.
— И къде е мястото ми в тази безнадеждна война? — попита брат Браумин, мъчейки се да скрие сарказма в гласа си.
— Ти си млад човек и почти сигурно ще надживееш Далбърт Маркварт — спокойно му отвърна отец Йойона. — Освен ако не те сполети някой нещастен случай! — Не му трябваше да изговаря името на Делман, за да извика неприятни асоциации в ума на брат Браумин.
— И после? — попита Браумин, щом се поуспокои.
— Тихо ще разпространяваш словото — отговори отец Йойона. — Пред Висченти Марлборо, на брат Делман, на всеки, който би те послушал.
Ще надграждаш върху малкото, което ще постигна аз, ще намериш приятели, ала внимавай да не си създаваш врагове. И най-важното рече Йойона, като отмахна единия край на килима и откри тайник на пода, — ще пазиш това. — Той извади един древен текст от тайника и го подаде на смаяния Браумин.
— Какво е това? — попита младият монах, останал без дъх; разбираше, че държи нещо много важно, че тази вехта книга е продиктувала много от изненадващите решения на Йойона.
— Тук са отговорите — отвърна загадъчно отецът. — Чети си я тихо, тайно и след това я скрий от погледа и от мислите си. Ала не и от сърцето си — добави той, потупвайки Браумин по рамото. — Ако трябва, играй игричките на абат Маркварт, дори се състезавай с властолюбивия брат Франсис.
На лицето на Браумин се изписа неверие.
— Разчитам, че ще станеш отец в Сейнт Мер-Абел — твърдо отвърна на погледа му Йойона. — И то скоро, може би като мой заместник. Това не е невероятно, тъй като Маркварт ще иска да даде ясен знак, че не воюва с мен, а приятелството ни отпреди е добре известно. Трябва да се пребориш за това място и да прекарваш дните си така, че един ден да станеш абат, дори върховен абат. Цели се високо, млади ми приятелю, защото залозите са огромни. Репутацията ти е впечатляваща извън тесния кръг около Маркварт. Когато стигнеш върха на силите си, бъди сигурен в приятелите си и помисли как да продължиш свещената война, започната от брат Авелин. Това може да означава предаването на книгата на по-млад, верен съюзник и следването на път, сходен с моя.
Или пък според ситуацията, може открито да започнеш битка в самата Църква. Само ти ще знаеш.
— Искаш много от мен.
— Не повече, отколкото от себе си — отвърна Йойона с горчив смях. — А съм сигурен, че ти си много по-достоен човек от Йойона!
Брат Браумин изпуфтя при това твърдение, ала Йойона поклати глава.
— Отне ми шест десетилетия да науча това, в което ти вече твърдо вярваш в сърцето си — обясни старият отец.
— Ала аз имах по-добър учител — отвърна с усмивка брат Браумин.
Усмивка се появи и на сбръчканото лице на стария Йойона.
Браумин погледна към книгата, вдигна я между себе си и отеца и попита:
— Кажи ми повече — какво има тук?
— Сърцето на Авелин — отвърна Йойона — и истината за това, което някога е било.
Браумин свали книгата и я скри под расото си, близо до сърцето.
— Спомни си всичко, което ти разказах за съдбата на „Бягащия с вятъра“ и го сравни с това, което някога е било пътят на нашия Орден — обясни Йойона.
Браумин притисна книгата до гърдите си и кимна тъжно.