Червения рицар

— В местни войни — пренебрежително отвърна Гастон.

— Колко е голяма една местна война в Гале? — попита лорд Гарет.

Гастон сви рамене.

— Когато баща ми тръгне срещу врага, взима със себе си към хиляда рицари — отвърна той.

— Марийо, кралице небесна! — изруга лорд Гарет. — Йесу на кръста, милорд! Единствен кралят разполага с хиляда рицари, и то само когато им прати повиквателна — рече той и повдигна вежда. — Чувал бях, че правите така, но не и от очевидец.

— А — рече Гастон.

— И с кого воювате? — попита лорд Гарет. — С блатници? С ърки? С демони? С тролове? — рече той и се огледа. — Какви армии събира врагът, че на баща ви да му трябват хиляда рицари?

Гастон сви рамене.

— Никога не съм виждал блатник — рече той. — На изток се бием с хора.

Лорд Гарет потръпна.

— С хора? — повтори той. — Гадна работа. Признавам, че няколко пъти съм се бил с морейци, но те бяха най-вече разбойници. В боя с хора няма радост, когато наблизо дебне Дивото — отбеляза лорд Гарет и се наведе към Гастон. — Тогава кой воюва с врага на изток?

Гастон повдигна рамене.

— В северната част на страната това е работа на военните религиозни ордени. Само че никой не е виждал създание от Дивото от… — Той се замисли. — Моля ви, не се засягайте, но ако вие албинците не бяхте толкова сигурни, че Дивото съществува, щяхме да се усъмним в думите ви. Никой от нас не ги е виждал, мислехме си, че преувеличавате.

Рицарите на лорд Гарет до един отметнаха глави назад и се разсмяха, а един висок смугъл мъж в люспеста ризница се приближи с коня си, за да тръгне рамо до рамо с Гастон.

— Сер Алкеос Комнена от Митимна, милорд.

— Мореец — рече лорд Гарет. — Но и наш приятел.

— Може би е добре някой да обясни на кортежа ви за онези изчадия — предложи той, явно предлагайки услугите си, но Гастон поклати глава.

— Не, не. И без обяснения ще се справим. Тренираме много усърдно.

Рицарите наоколо му го изгледаха така, сякаш му бяха поникнали крила и за миг Гастон се притесни.

Алкеос поклати глава.

— Влязат ли сред конете, блатниците ще направят всичко възможно да ги изкормят — заизрежда той. — Един-единствен трол може да убие десет рицари в доспехи по-бързо, отколкото изричам тези думи. Разбирате ли? Змейовете летят и са невероятно опасни на открито. Единствената заплаха за тях са стрелците с тежки арбалети и най-смелите рицари. Конете не понасят змейове, а за страха не би могла да ви подготви никаква тренировка.

Гастон сви рамене, защото започваше да се дразни.

— Моите рицари няма да се поддадат на страха — рече той. Мореецът го изгледа така, сякаш го мислеше за глупак и това го вбеси. — Презирам тона ви — рече той.

Сер Алкеос сви рамене.

— Все ми е едно, гале. Презирайте ме колкото желаете. Искате ли рицарите ви да мрат като мухи, парализирани от страх, или предпочитате да нанесе удар на врага?