Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Отговорът бе потискащ, но не и неочакван. На Баркли му бе било трудно да си намери постоянна работа през първите две години след като бе напуснал армията и от време на време вършеше бояджийски услуги за фирмата на шурея си.
– Жена ми докарва повечето пари у дома – каза. – Има добра служба.
– Хубаво – каза Страйк. – Като начало мога да те ангажирам по няколко дни седмично. Ще ти плащам на граждански договор. Ако не се получи, всеки от нас може да се откаже по всяко време. Приемливо ли ти звучи?
– Да, напълно приемливо – отговори Баркли. – Колко плащаш горе-долу?
В продължение на пет минути обсъждаха заплащането. Страйк обясни принципа, на който останалите му служители работеха на граждански договор, и как в офиса трябваше да бъдат донасяни разписки и други документи за професионални разходи за получаване на компенсация. Накрая отвори папката и я плъзна по масата към Баркли, за да му покаже съдържанието й.
– Искам този човек да бъде следен – каза и посочи снимка на бузест младеж с гъста къдрава коса. – Да се правят снимки на онези, с които се среща, и да се разучи какво крои.
– Да, добре – отвърна Баркли, извади мобилния си телефон и снима обекта и адреса му.
– Днес го наблюдава другият ми човек – каза Страйк, – но те искам пред апартамента му утре от шест сутринта нататък.
Остана доволен, че Баркли не оспори ранния час.
– А какво стана с онова девойче? – попита Баркли, като пъхна телефона в джоба си. – Онази, която я имаше по вестниците с теб.
– Робин ли? Тя е в отпуск. Връща се другата седмица.
Разделиха се с ръкостискане и Страйк се порадва на миг мимолетен оптимизъм, преди да си припомни, че трябваше да се върне в офиса, което означаваше близост до Дениз с нейното папагалско бърборене, навика й да приказва с пълна уста и неспособността й да запомни, че той мразеше слаб чай с много мляко.
Наложи му се да си проправя път сред вечните ремонтни работи по Тотнъм Корт Роуд, за да стигне до офиса си. Изчака, докато премина през най-шумния участък, и се обади на Робин да й съобщи, че е наел Баркли, но при обаждането му директно се включи гласова поща. Като си припомни, че в момента тя трябваше да е в загадъчната клиника, прекъсна обаждането, без да остави съобщение.
Докато вървеше, внезапно му хрумна нещо. Бе предположил, че клиниката е свързана с душевното здраве на Робин, но ако...
Телефонът в ръката му иззвъня: номерът на офиса.
– Ало?
– Господин Страйк? – изкудкудяка в ухото му ужасената Дениз. – Господин Страйк, може ли да се върнете бързо, моля ви? Моля ви... тук има един господин... иска да ви види спешно.
Страйк чу на фона силно изтракване и крясъци на мъж.
– Моля ви, елате си колкото може по-бързо! – писна Дениз.
– Идвам! – викна Страйк и се впусна в тромав бяг.
2
„...не изглежда човек, който е редно да бъде допускан тук.“